Chacho и anonymous895156

[BloodyDreamer]

Добре. Какво е самоирония за мен - осмиване на моите недостатъци чрез лека гротеска.
Наред с нея понякога окарикатурявам типичните и не толкова типичните българи, т.е. създавам един обобщен образ на нашенския самохвалко, който няма обективна представа за себе си. Второто не спада към самоиронията. Построяване на образи - също интересно забавление (не знам как да го нарека), което ми помага в различни житейски ситуации.
Проблемът е, че като нов в това "изкуство"/хоби, често размивам тънката граница между мен самия и фалшивия Димитър. Понякога изпушвам, защото по моя преценка - а смятам, че е правилна - хората трябва да приемат подобно поведение с чувство за хумор, най-малкото трябва да виждат, че се шегувам с тях. Но явно не всички четат между редовете. Нормално - важно е кое мозъчно полукълбо взима превес.

С каква цел го правиш? Смяташ ли, че си достатъчно добре изграден като личност, за да си позволяваш такива волности със себе си? И още нещо - само във форума/виртуалното пространство ли си такъв, или го правиш и в т.нар. "истински живот"?

[anonymous895156]

С каква цел го правиш? Смяташ ли, че си достатъчно добре изграден като личност, за да си позволяваш такива волности със себе си?

Не знам с каква цел го правя. Просто имам желание да продължавам.
О... Сам по себе си съм готова личност, но сега трябва да науча много от хората. Опитът е най-добрият учител. Разбрах много истини в процеса.
Волностите са опасни. Смятам, че мога да си позволя риск... Но никак не е лесно - маските често се срастват с лицето ти и не усещаш как се превръщаш в човека, когото си осмивал до преди малко.