Двамата с Боги пристъпяме боси по студения морски пясък, като се смеем неудържимо. Томито продължава още малко гонитбата с нарушителите, но след като тя не дава резултат се връща задъхан и възмутен при нас. Съседите наоколо се разотиват с усмивки, обсъждайки тук-там случката, разиграла се току що пред очите им. „Кво стана ся?“ – подемам въпросително. „Ровиха се в храната, а?“.Не се чувствам ядосан изобщо, само доста озадачен и ми е весело. „Дали липсва нещо?“. На този въпрос си отговаряме веднага, поглеждайки към разпиления ни багаж, отстоящ на няколко метра от палатката. Няколкото торби, които си бяхме позволили да забравим вън предишния ден са напълно претършувани, празен плик от каквото изглежда да е било хляб е наполовина заровен в пясъка, а чудесните големи тарелки с кебабчета, които сме се надявали да изпечем днес, лежат разкъсани на земята, съдържанието им налично наполовина. Единственото нещо, успяло да издържи набеза на животните, невъзмутимо се е разположило до катурнатото ми на една страна колело, сякаш присмивайки се на цялата ситуация.


Пъпешът се оказва по-вкусен от очакваното. Тримата си разделяме сладкия месест плод, който се явява първата храна за престоя ни. Предвид умората и лежерното настроение, което ни е налегнало, именно сладкият пъпеш най-добре ни подготвя за деня.

Часът е 09:00 сутринта, минали са четири часа и половина от безцеремонното нощно прекъсване, през които щем не щем сме се опитали да поспим още малко. Следо тличната закуска на дневен ред идва въпросът за подслон от слънцето, какъвто спарената палатка не може да осигури. Предвидливо сме помислили за това, тъй като Томито си носи специално платнище, което да опънем. И така, първата ни задача е да намерим пръчки за вертикални основи на навеса. Под все още приятно топлите лъчи на предиобедното слънце аз и Томито се запътваме към гората наоколо, за да осъществим тези ни намерения. С нас е, разбира се, брадвичката за дърва.

Мястото представлява малък път, нижещ се през близката гора, осигуряващ достъпа на коли до плажа. Самата гора, както откриваме не след дълго, е съставена както от широколистни, така и от иглолистни дръвчета. За съжаление не намираме много паднали клони, които да ни свършат работа. Вместо това хартия, безразборно разхвърлянана сред гората, се набива плашешто на очи с всяка крачка. Въпреки шокиращата донякъде гледка това не ни очудва, знаейки че на плажа тоалетни няма и всеки гледа да се спасява както намери за добре. В крайна сметка, след известни главоболия с един бодлив храст, набавяме си четири дълги пръта и закрачваме обратно към лагера ни - щастливи, че ще можем да се избавим от надвисналата жега. Не след дълго се залавяме за работа: забиваме четирите пръта в горещия пясък, оформяйки квадрат.След това опъваме платнището и го закрепяме с въжета за прътите, така че да е опънато и да не се свлича. Веднага се вижда тъмната сянка, която то хвърля под себе си. В разстоянието метър, метър и половина вмъкваме двата стола-кресла,заедно с част от храната ни, поставена върху плажните хавлии, които предвидливосме помъкнали с нас. Цялата работа ни струва времето до обяда, когато, проверявайки отново всичката налична храна, сядаме да ядем. Домати, краставици, кашкавал и луканка съставляват менюто ни. Топеното сирене е за друг път, както и кравето, от което липсва половината. Разбира се, свинете любезно са оставили около хляб, за да не измрем от глад – все пак хлябът си е нужда. След обяда Боги и Томито решават, че е време да изпробват морето и ме изоставят да ги наблюдавам под гъстата сянка на квадратното платнище.


Подробности по-нататък не си спомням, затова ще нахвърлям само най-важното.

Същата втора вечер преди лягане, за наше(мое) огромно съжаление забравихме да опънем плата, който покриваше мрежата на върха на палатката ни. Резултатът беше, че след като се събудихме отново в 05:00 вследствие на як дъжд, аз се намерих плувнал в локва вода, която невъзмутимо си се лееше през именно тази мрежа. На никого не му се излизаше да поправи стореното, затова просто легнах на различно място и леко мокър дочаках сутринта.
През ден 3 беше облачно и чат-пат валеше. Зарязахме си багажите и отидохме тримата заедно до Бяла, където ядохме на ресторант.
Следващите дни се запознахме с един Ба-дейм и неговата компания, които ни дадоха тенджера, олио и май някакви подправки, пихме ракийка заедно и си направихме супер люта супа, която аз пропуснах. Към края на престоя почнахме да си палим огън вечерите, изпекохме си риба на капака от тенджерата. Направихме трап за прасетата, които дойдоха отново и почти се хванаха. Хората на плажа вече ни знаеха като "ония, дето прасетата им изядоха храната" и "ония с колелетата". През ден се редувахме с Боги да годим до Бяла с коелета и да купуваме продукти. Изглежда бяхме дошли на почивка по време, когато на единия край на плажа беше организиран събор - the hitchhikers' gathering(или нещо подобно).