Влюбена в uзнасuлвач.

**DisappointedDreamer** · 09-11-2013, 16:05

"Вече бях по-добре, шокът почти бе отминал"

все едно момичето е имало настинка, а не е претърпяло изнасилване.

Много наивно. Особено последния отказ. Лице бива изнасилвано и то брутално, в следствие на което би трябвало да има някакви следи/белези/синини, но баща и не забелязва. В допълнение, за да се оттърве и да забрави до голяма част случилото се, решава да се регистрира в сайт за запознанства?!

"Изглежда няма да е толкова лесно, колкото си мислех..."

Кое? Че, ще се регистрираш в сайт за запознанства, и че на 15-тата минута ще ти пише принцът на белия кон със сребърни доспехи, който ще ти помогне да преодолееш всичко?

страшно наивно. разучи психологическото състояние на жертвите на изнасилване и след това пиши за него. Това в момента мяза на подигравка.

//И това не е хейтърски коментар. Конструктивна критика е.

**BloodyDreamer** · 09-12-2013, 01:35

Ще бъда напълно честна.
Не е лошо, ама не е и нищо кой знае какво. Съгласна съм с мненията на CoNviCt и DisappointedDreamer. Не мисля, че имам какво да добавя по въпросите с изнасилването и наивността, но искам да ти обърна внимание на описанията. Казваш прекалено много. Не описвай всичко до най-малката подробност. На места трябва да оставяш малко повече на въображението на читателя, това е нещото, което прави книгите по-добри от филмите. А описанията в първия откъс ми звучаха пресилени, все едно нарочно се опитваш да набуташ поетичност в изказа си. Не ме разбирай грешно, харесаха ми поетичните изблици. Но бяха толкова много и толкова нагъчкани едно до друго, че започнаха да стават чужди. И не ми харесва как си ги съчетала с такива тривиални подробности като "Беше около 2:30 часа", просто ми звучи грешно, получава се така, че единият израз дърпа изказа ти в едната посока, другият - в другата и накрая става мазало. Но това си е мое мнение. Не ти е лош стилът на писане, просто е малко неошлайфан (което е нормално, като се има предвид възрастта ти).
Иии също не ми харесва накъде тръгна историята. Аз бих я подкарала в съвсем различна посока, но има още време за обрати, смятам да продължа да чета.
Между другото, докато писах това, ме напуши смях, 'щото и аз съм 15-годишна писателка wannabe и далеч не претендирам за безкраен талант и неземен стил на писане.

**Hidayet** · 09-12-2013, 12:50

Първоначално написано от DisappointedDreamer

Особено последния отказ.

Пише се отКЪС в случая, а не отказ.

Колкото до авторката, ако искаш обърни внимание на някоя от критиките, ако мислиш, че има нужда, но моля те довърши си историята, защото мразя да започна да чета нещо и да не разбера как ще приключи.

**DisappointedDreamer** · 09-12-2013, 16:27

Хахаха, ужас

какви съм ги писала :Д

Напълно наясно съм, че е откъс. В бързината съм го объркала.

**Auriss** · 09-12-2013, 17:53

100% ако напиша книга "Влюбен в изнасилвачка" ще стане хит. Т'ва жените да ви изнасилват много изтъркано вече ... ;/

**DisappointedDreamer** · 09-12-2013, 20:45

^^^аз искам да ме любят нежно

*слънчице*

**CoNviCt** · 09-13-2013, 12:00

Аз също не претендирам за талант. Никога не съм публикувал нещо свое. Защото не ми харесва достатъчно.
Всички пишем боклук. Всички. Важното е да различим качествената страница от 99-те страници, които не са съвършено добри.
Какво е романът? Една история. Не книга, а история. И тя трябва да бъде разказана така, че да удиви/смае/развесели/натъжи/обърка читателя. Трябва да го накара да почувства. Иначе е далечна, чужда, повърхностна.
Твоята история кара читателя да затаи дъх. Мрачната атмосфера, стъпките, преследването. Но ефектът се губи съвсем скоро, защото всичко се случва прекалено бързо. Не е обърнато внимание на основното чувство, което трябва да бъде внушено на читателя - страх. Той трябва да почувства страха на героинята, нейният безумен и смразяващ страх. Проникването съвсем не е нужно да бъде описано.

**unbroken.** · 09-14-2013, 09:51

Сутринта се събудих от гласа на баща ми. Пак ругаеше старата пералня, която имаше навика да тече отдолу и се налагаше да слагаме разни стари парцали, за да не наводним кухнята. Прозях се един път и когато установих, че няма да спя повече днес, се надигнах. Погледнах часа - 07:03. Да, наистина беше рано, но така или иначе дори баща ми да не беше викал, нямаше да се събудя по-късно от 08:00. Не съм от тези, които спят до късно, въпреки че когато трябва да ставам за училище, имам чувството, че мога да спя с дни.
Облякох една тениска и първите къси панталони, които видях, и се запътих към банята. Баща ми изглежда ме чу, защото последва нов вик.
- Джулия, ела ми помогни!
Вече бях вкарала четката за зъби в устата си, но въпреки това се развиках:
- Ей шега!
Навсякъде се разхвърча паста за зъби, заради "с-то", което така и не можах да произнеса и се получи коренно различна дума, но татко ме разбра.
Изплакнах устата си, измих си лицето и притичах в кухнята. Когато застанах на прага, видях баща ми на колене пред пералнята, а навсякъде около него имаше вода. Това би ме изненадало доста, ако го виждах за първи път, но уви, тази гледка беше обичайна в нашата кухня. И въпреки това беше смешно всеки път.
Притичах обратно в банята и взех парцала. Върнах се в кухнята и почнах да попивам водата от пода.
- Знаеш ли, няма да е зле да я изключиш!
Наложи се да викна, защото шумът, който пералнята издаваше, можеше да се мери с бормашина. Татко не отговори. Само протегна ръка нагоре и дръпна кабела от контакта. Водата спря, но наоколо все още беше като в басейн. Щеше да отнеме най-малко час-час и половина да изчистим всичко.
Татко се надигна. От коленете надолу беше мокър и до доста. Не можеш да не обичаш този човек. Всичката тази непохватност го правеше смешен, но това за мен беше супер. В смисъл нямаше да е забавно, ако е твърде сериозен и започне да налага правила за походката ми, за държанието ми и т.н.