Пъшкаше и стенеше в ухото ми. Притискаше ме толкова силно в тухлената стена, че усещах как тухлите се отпечатват върху гърба ми. И въпреки цялата близост между нас, не можех да видя лицето му. Единственото, което се открояваше от тъмния му силует, беше един голям белег на лявата му ръка.
Нямах сили да остана права и в мига, в който махна ръцете си от мен, се свлякох на земята. Той приклекна до мен и повдигна с пръст брадичката ми. Доближи лицето си до моето и ме целуна. Блъснах го, но той не помръдна. Бях прекалено изтощена, за да приложа каквато и да е сила. Наведе се още малко напред и прошепна в ухото ми:
- Благодаря ти. Прекарах си страхотно.
Изправи се. Дръпна ципа на дънките си и с тих смях се отдалечи. Проследих го с очи, замъглени от сълзите, напиращи да се отронят. Отвързах парцала от устата си и го стиснах силно, сякаш по този начин щях да причиня болка на онзи мъж. После го захвърлих пред себе си и обгърнах лице в длани. Заплаках.

-----------------------------

Минаха няколко седмици откакто бях изнасилена. Вече бях по-добре, шокът почти бе отминал. Имах нужда да го споделя с някого, за да почувствам облекчение, но нямаше с кого. Живеех само с баща си, а ако кажа на него, ще започнат хиляди въпроси и ходене по лекарски кабинети и разни изследвания на психиката. Затова таях това нещо в себе си и с времето ставах все по-затворена и необщителна. Трябваше да направя нещо, за да спра да мисля за това. Но не знаех как. Затова потърсих помощ в интернет. Попаднах на един форум, където много хора споделяха проблемите си и им се оказваше нужното внимание и помощ. Аз също споделих своята история и само час по-късно получих отговор, който гласеше "Здравей. Първо искам да споделя моето съчувствие за това брутално вандалство от страна на мъжа. Преди години ми се беше случило същото. Бях объркана... точно като теб. Бях в шок. Месеците, прекарани в терапия, не ми помогнаха. Тогава се посъветвах с най-близкият човек, който имах - сестра ми (Бог да я прости). Тя ми каза, че ми трябва някой, който да отвлече вниманието от травмата... някой приятел, който да е повече от приятел. И аз я послушах. Регистрирах се в сайт за запознанства и се запознах с един мъж. И този мъж осмисли живота ми. В момента стои в другата стая и гледа двумесечното ни бебе. Това е съветът, който ти отправям. Дано се справиш, миличка.
Поздрави!".
Тя беше права, може би имах нужда да почувствам близостта на някой друг. И реших да постъпя като нея.