Есен е. Слънцето се спуска зад небосклона и оставя тъмнината на нощта да погълне града. Едва мъждукащите улични лампи ми напомнят, че той все още е обитаем от хора, макар и малко. Студа е обладал въздуха, но аз не го усещам заради топлото си палтото. Самотната разходка изглежда ми се отразява добре. Дългото вървене на високи токчета обаче кара краката ми бавно да умаляват и решавам да поседна. Известно време пейка няма, а краката започват да ме болят все повече и повече. В далечината виждам светеща реклама гласяща "Бар Колорадо". Приближавам се, за да видя дали работи. Явно съм късметлийка-пълно е с хора и аз решавам, че едно-две уискита няма да ми се отразят зле. Сядам на бара и погледа ми проследява бармана, който се запътва към мен.
-Ще поръчваш ли или ще ме гледаш?-усмивката на лицето му ме кара да мисля, че флиртува.
-Ъъ да. Един голям Джеймисън и една кола.
-Джеймисън, а? Явно си любителка на марковите уискита.
-Да, нещо такова.
-Заповядай.-сложи уискито на барплота, отвори колата пред мен и я сипа в празната чаша-Нещо друго?
-Засега не, благодаря.
-Много си любезна.-засмя се той-Отпусни се. Това е бар,-приближи се до мен и продължи шепнешком-а ти си доста красива. Може да се възползваш от това.

--------------

Ако ви харесва ще го продължа по-късно. Сега имам малко работа.