SunSmile

[SunSmile]

"Аз съм мълчанието сутрин в очите му.
Последната капка отиващ си сън.
Първата глътка топлина от кафето.
Аромата на утро по кожата съм.
Аз съм тръпката по гръбнака му вечер.
И съм копнежа му, и съм умора.
Аз съм тази , която единствено
с поглед търси в морето от хора.
Аз съм близко до него. И страшно далече.
Аз съм толкова негова, че чак го боля.
Той ме има неистово. И без притежание.
Аз го имам остатъчно. И само в съня…"



очите ми се пълнят със сълзи, напоследък често.
обичам.
искам да се почувствам като преди.
нужни са ми думи.. получавам мили думи.
и всякаш съм прекалено слаба без Него
не знам как се чувствам....самотно/тъжно/(без)надеждно...
...

[TrollFaace]

[TrollFaace]

И

[SunSmile]

И

Т.И.
Г.И.
<3

[SunSmile]

САМО СИ ПРЕДСТАВИ, че тя не е твоя. Сутрините не се събуждаш ти до нея... А тя е толкова красива сутрин. Приготвя закуска не за теб и не с теб споделя щастието си и проблемите си. И нощем получава наслада не от твоето тяло... И не само нощем... И не само от тялото... И тук... зад ухото целува... но не теб... Така както може да целува само тя... Така както обичаше ти... И ноктите и по гърба... но не по твоя...Не с теб мечтае за бъдещето... Не теб те чака топлата вечеря...И не на теб се усмихва... И нищо не можеш да върнеш вече... Изобщо завинаги вече не е твоя... Страшничко, а? Тогава я пази.......

[SunSmile]

- Тате, защо винаги подаряваш рози на мама?
- Защото,сине, жените са като розите. Майка ти ме научи на това. Нали си виждал розовите храсти в двора на баба си. Преди да разцъфнат не изглеждат толкова привлекателни, колкото сме свикнали да ги виждаме в двора на баба ти или по витрините на магазините, нали? Само стъбла с бодли и листа и напъпил цвят. И жените са така - не допускат туко така някой да види истинското им аз, защитават се, предпазват се да не бъдат наранени, опитват се да бъдат независими, свободни... И само правилните хора, които обичат и могат да чакат, ще успеят да видят онази красота на жената, за която се пишат поеми след поеми... И както когато розата разцъфне, се превръща в най-красивото цвете в градината на баба ти и ароматът му се усеща от толкова далече, същото се случи и с майка ти. Отначало тя изобщо не ми вярваше, искаше да бъде независима, но аз не се отказах. Обичах я, тя беше красива, беше очарователна, дори когато беше със "своите бодли" и чаках, чаках докато тя не реши да ми се довери. И тогава, когато тя "разцъфна"... Сине, няма друг такъв момент. Тя се превърна в най-прекрасното цвете сред цветята. Просто защото беше Моята роза.

[SunSmile]

[SunSmile]

TrollFaace

[SunSmile]

Може да съм трудна за обичане,
може да съм много вироглава,
не живея в себеотрицание,
нито претендирам да съм права.

Мразя да се чувствам неразбрана
и понякога ми писва от преструвки,
но не мога да съм просто даденост,
нито мога да те утеша с целувки.

Може да не съм каквато искаш,
може да ти преча на покоя.
Не е важно струва ли си риска,
а това, че искам да съм твоя.

Може да съм малко истерична,
може да съм глупаво наивна,
но не мога да съм безразлична
и до болка мога да обичам.

[SunSmile]

Трябваше да си погледна графика още преди да си направя кафето,
но... не го направих и сега ще се усложнят нещата.
Трябва да си го организирам в телефона, защото не спазвам нищо.
не е толкова фатално, но беше добре да си започне точно.

Кафе, интернет и задачи за изпита.
Най-гадният и труден изпит мина и се справих много добре.
Щастлива съм.
Ново лично начало и всичко ще се промени.

[SunSmile]

"- Коя е?
- Какво значение има?
- "Тая Синеоката" е, нали? Която от непозната превърна си в най-близка и която назова си "щастие". Тая синеоката, чието име се държи на сърцето ти като синьото оче, зашито отвътре на ръкава ти. Нали? Любима ти е, личи си.
- Щом знаеш, защо питаш?
- Защо я обичаш?
- Защото очите й са с цвят на безкрайно море.
- Само затова ли?!
- Достатъчно е, ама ти няма да разбереш, не си я виждал.
- Обясни ми, де.
- Виж, очите й събират всичко що е тя... Топлят по-силно даже и от парещия допир на кадифената й кожа; оглеждат в себе си и радост, и тъга, и лудост, и агония, и страх, и обич детска, и копнеж, и безброй такива още - всяко чувство е по стихийно някак силно. В очите й ще я видиш колко немирна си остава тая нетърпеливата - даже и да ти мълчи, очите й говорят. И много казват - от хубаво до лошо нищичко не премълчават.
- А "обичам те" казват ли? Казвала ли ти е?
- Шепнеше ми го с вишневия вкус на големите си устни. Пишеше ми го по гърба с нежните си пръсти. Пък с дъх и небе ми рисуваше.. Всяйчески, че ме обича изразяваше.
- Тогава защо я няма сега до тебе? Ти ли не й показа, че я искаш?
- Исках я, имах я, обичах я - искрено, сбъдващо се.
- Да де, ама сега?
- Какво "сега"? Случихме си се. Подарихме си се. Другото няма значение. Изплъзнахме си се между изгревите и залезите, стават и такива неща..
- Какво толкова ти е дала, че ти е така най-мила?
- "Тая синеоката" е - дето от непозната с лешникови коси ми стана най-близка. Виждаш ли онази мъничка искра на небето?
- Звездата вляво ли?
- Освен себе си и нея ми подари - нарече я на мен, на нас. Затова ми е най-мила.

... Пък звездата ми е пътеводна."

[TrollFaace]

[SunSmile]

В тези очи се влюбих <3

[Fisherman]

в едни обикновени кафяви очи?

[Fisherman]

дори не ми цитирай Библията ,глупак

[SunSmile]

в едни обикновени кафяви очи?

Ти пък, само с очи не става.
Влюбих се и в една къща, един мерцедес, едни пари, други БМВ-та, вила в планината...

Ти си далече от такива чувства, няма какво да ти обяснявам повече...
Не ме занимавай!

[SunSmile]

Т.И. <3

Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
са заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.

[SunSmile]

Огранизираност на деня ми трябва.
Силно кафе.
Спокойствие да уча, уча, уча...

[SunSmile]

Самотата е много неприятна.
Не искам да ме придружава,
но тя упорито ме преследва от дни.
Оставих я, нека е с мен.
Надявам се временно да повървим,
после да й доскучае и да ме напусне.

Противоречиви отношения.
Противоречиви чувства.
Понякога ми се иска да избягам...
Обичана. Необичана.
Обичаща! Обичаща!
.....
Със свито сърце и през сълзи пак обичам.
Една надежда и сила.
Един смисъл, копнеж.
Един глас, едно отсъствие.
Едно усещане за близост на две сърца...

Празно ми е.
Липсва ми нещо и ми е самотно.

[SunSmile]

Tq se chuvstvashe osobeno sama. Ne, che neshto i lipsvashe, a sama dori sred hora. Sama navsqkyde. Bez podkrepa, bez ramo, na koeto da spodelq i plache. Krehka, chupliva, naranqvana... Izgradila zdrava zashtitna stena, obgradena ot tishina... Sama. Navsqkyde sama. Bezsilna i umorena. Iskashta prosto da byde otnovo shtastliva. A sqkash svetyt i otgovarq prenebrejitelno "Ti pyk kakvo iskash?"...

[SunSmile]

"Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим."

Нещо, което предизвика много спомени от ученическите ми години.
Смешните моменти, в които учехме това стихотворение.
Времето, в което говорех руски

[SunSmile]

[SunSmile]

[haritov]

помниш ли ме ^^

[SunSmile]

не