- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- SunSmile
Да, оправим стиловете в постовете![]()
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Не превръщайте темата ми в музикален отдушник.
ЯрмаК - Сердце пацана и песента на Спенс са публикувани,
защото имат значение за някого, а не просто така.
![]()
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Ще е чудо, щом стане дума за пари.
Не отстъпвам и милиметър.
Едно и също чувство преди всеки изпит, но този път основателно май.
Дано имам някакъв късмет.
Всичко да приключва.
Да се отърва от стреса и напрежението, защото не ми се отразява добре.
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Всичко свърши!
Време ми е за нашето време, за моето време за глезотии.
За релакс, филми, рисуване, сън - много сън!
![]()
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
"Ако нещо в нея не му харесваше,
то беше това, че му дърпаше вечер одеялото,
а на сутринта го гледаше с онзи котешки поглед,
свита на кълбо в него, слаба и беззащитна.
В този поглед той изгубваше представа за този свят,
но намираше себе си отвъд този живот.
Знаеше, че тя беше най-ценното нещо от всичко, което притежаваше.
Харесваше всичко в нея, харесваше я най-много сутрин.
О,да... тези сутрини, когато тя се събуждаше рошава и без грим.
Често слагаше някоя от неговите ризи и с бърза крачка,
като че ли бягаше от студеното отиваше в банята, не след дълго се връщаше,
но се връщаше с различна походка и различен блясък в очите.
Вече не беше малкото и сладко котенце,
беше по-скоро тигрица, която е дошла да вземе своята плячка.
Тази трансформация го караше да полудява.
Така започваше един негов ден,
поддържаше ума му изострен и го караше да се чувства недосегаем."
![]()
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Искам да видя света през твоите кафяви очи.
Да видя кое те усмихва, кое те радва, кое ядосва, кое натъжава.
Да усетя всичко, което изпитваш и да го запомня.
Да го запазя в себе си.
Искам да почувствам света като теб.
Ароматната пролет, горещото слънчево лято, златната есен, студената снежна зима…
Да усетя усещанията ти.
Дали и ти потръпваш от докосванията ми.
Дали усещаш като мен допирът на нечия кожа,
любимият аромат, обичта, пълните сърца с щастие и нощите с любов.
Искам да чуя гласът ти, както ти го чуваш.
Как се усещаш сред другите и без тях.
Как се усещаш с мен и без мен.
Искам да видя мислите ти, как преминават една след друга,
как си играят чувствата ти, как градиш мечтите си.
Как се радваш, как чувстваш, как живееш с всяка емоция….
Понякога затварям очи и съм в прегръдката ти.
Усещам те, чувствам те…повече от всякога.
Понякога затварям очи и съм в твоя свят… С Теб...
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Започнах деня изпълнена с надежда и сравнително добро настроение.
Вечерта съм тъжна и безразлична...
Не мислех, че е възможно, очаквах друго
Единственото, за което мисля е Той...
Единствено знам, че обичам Т.Иванов!
![]()
Я не буду о тебе никогда мечать....
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
От както те познавам животът ми се преобърна.
И в хубаво, и в лошо.
Преди излизах без телефон, сега не мога - не мога да не чуя любимия глас.
Излизах без да ме знаят, мислех, действах сама - сега всичко споделям.
Криех, пазех в себе си - сега Ти всичко знаеш.
Хубаво ми беше. От както имам Теб всичко е още по-хубаво.
Всичко беше черно-бяло, само аз грееща и цветна.
С появата ти всичко заобикалящо ме е изпълнено с цветове и живот.
Обръщам внимание на заобикалящото ме.
Преди съществувах само аз.
Сега сме Ти и аз!
....
Пише ми се, искам да ти посветя много неща, но не намирам подходящите думи.
Рисува ми се.
Ти си моето вдъхновение, любов моя...
Пишех и рисувах само тъжна.
Сега пиша и рисувам тъжна, но по-често влюбена...
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
" - Защо си толкова убеден, че ще ме видиш отново, животът може да не ни срещне пак, след години, ти можеш да си на единия край на света, а аз на другия, можем да се озовем и в един град, но ти да минеш по десния тротоар, а аз по левия, взирайки се във витрините, претрупани с шоколад.
- Единственото, което знам е, че винаги срещаме отново хората, които сме обичали преди, виждаме ги...поне още веднъж.
- Ти и аз ще се намираме във всеки живот, нали?
- Ще бъде трудно, не обещавам, но ще те търся във всеки следващ живот, да, в някой не ще те намирам, но пък в други ще бъдеш любовта на живота ми..."
![]()
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Ох, толкова да мразя това "влюбено време" от годината.
Тези баналности. Всичко червено. Сърца. Всички се обичат....пф
Аз ако обичам - обичам много, искрено и всеотдайно всеки ден!
Не повече и много показно около 14-ти февруари.
Някак си тогава не искам всичко да е толкова лицемерно, показно...
Всяка вечер може да ми е романтична, обичлива... независимо от датата.
Мразя!
Може би защото в този "влюбен" период съм била сама.
И все пак...
Обичам го всеки ден! Обичам го много!
Много повече с всеки изминал ден!
"От земята до небето и обратно....сто и три пъти"
Обичам те, Т.И! <3
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Ако мога да издържам 5-7 дни без цигари, значи мога 50-70 години.
Спирам с този грозен навик.
Колкото и хубави цигари да пуша, колкото и да се събуждах с кафе и цигара,
колкото и да обичам в напрегнат момент да пуша...
Да пуша с кафе, след ядене, след секс, в напрежение, тъга, радост...
наскоро един колега ми каза нещо, което не знам как да приема -
"Г. пушиш с много страст, толкова много ли ти харесва и обичаш цигарите? Така като те гледам как дърпаш..."
Отговорът ми в първия момент беше "Да, харесва ми"...
След минути се замислих, че са ми навик и го правя с желание, свикнала съм.
Мислех, че ми отива да пуша и е така, но много повече ми отива да съм без цигара.
Приятелят ми е най-големият фактор, който оказа влияние върху мен.
Това, че той е много против да пуша ме промени.
И преди съм чела и гледала хиляди неща за последствията от пушенето,
но след като знам неговото мнение - гледам на тях с други очи и мислене.
Преди мислех, че никога няма да спра.
Оборвах всяка друга теза...но сега - не искам да пуша!
Обичам Него и себе си прекалено много,
че да си позволя да се сбръчкам, да увредя кожата си, зъбите, цялото си тяло.
Самовлюбена и себична - не мога да си го причиня!
Не ми се вписва в новия живот!
Решено!
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Оооо, слабо да ме впечатли такова видео с черни (не е расизъм).
Не му е мястото в прекрасната ми тема!
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Добро утро, с любимия глас и горещото ми кафе!
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Намълча ли се… Аз оглушах
от тишината на онези нощи,
в които чаках. Плаках. И не спях.
А ти… мълчи ли ти се още…
Сега ти подарявам тишина.
Натрупала съм я във себе си.
Огромна.
Вече съвсем не мога да я побера.
Вземи я цялата. За спомен.
Изслушай я. Да чуеш как болях.
И как се пълних с празноти и бездни.
А после се научих да мълча…
да избледнявам…
да изчезвам…
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Навън е пролет!
Грея!
Грижа се за разни неща и ми е хубаво.
Творец съм, любител.
Обичам.
^_^
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Много мразя просещи мангалчета.
Нахални, досадни, нагли, безочливи...
Не 20 стотинки, ами 20 шамара щях да им ударя.
Качвам се в колата и то едва ли не ще се качи и то.
Казваш му да се махне, то се лепва пак.
не очаквам да разберат сигналите на колата, че ще връщам назад,
но ако бях слязла... :х
Има разлика от просяк до просяк.
Но тези... не са от симпатичните.
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...