SunSmile

[SunSmile]

В един момент летях, силна, устремена, вярваща,
изпълнена с надежда и обич.
Сияеща, щастлива, силна.
Нищо не можеше да ме спре?
Заблуда и наивност сляпа.
А в следващия бях на дъното на кална локва - мръсна, унижена, обидена, наранена...
със свито сърце и шепи пълни с кални сълзи.
Безсилна, безпомощна.
Затънала в тъжна кал.
Унищожена.
Изгаснало слънце.
Какво падение, какво противоречие.
Търсеща надежда, топлина, спасение...
Една дума, една обич.
Едно чувство, че съм нужна.
Една ръка да вплете пръсти в моите и да ме извади.
Една длан да избърше сълзите ми.
Едно рамо, да почувствам сигурност и закрила.
Една дума, една правилна дума.
Слаба съм след такъв полет. Не съм си самодостатъчна.
Сама. Там.
Много пъти бях силна, сама се измъквах.
Сега съм слаба, жалка...
Имам нуждата единствено от теб.

[SunSmile]

[SunSmile]

"Гневът й утихна и премина в нещо по-лошо - нещо, което никога не бях виждал в нея: примирена, пораженческа тъга. Знаех, че е грях да предизвикваш такова чувство у жена, у всяка жена. И докато гледах как малката й усмивка угасва, знаех, че рано или късно ще си платя за това."

"Шантарам"- Грегъри Дейвид Робъртс

[SunSmile]

[SunSmile]

Просто го Обичам!
Обичам! Обичам! Обичам!

[SunSmile]

[SunSmile]

Болна съм.
"това е страхотно"
Счупена съм, изморена от нищото.
Хапчета, прахчета, витамини, фрешове.... и филми.

[SunSmile]

Дори когато не ми е добре,пак се оправя сама.
Така съм свикнала, да не бъда в тежест с моето състояние на никой.
Ако може да не знаят, да не ме боли видимо, за да не знаят степента на болка.
Да не си прося загриженост.
Не съм свикнала да треперят за мен.
да се притесняват, когато някаква настинка се опитва да ме повали.
Боледувам си на крак и си трая.
Да, понякога може и да мрънкам...но много рядко.
Затварям повечето в себе си...
Така си го преживявам...

[SunSmile]

Може да ми простите, че съм толкова яка, че съм упорита, успяваща, припираща.
Може да ми простите, че винаги ще си остана супер изискваща и с шефски характер.
Някои хора просто се раждат шефове!



Цял ден ноктопластика.
И размисли.
май нищо не искам.
някак си не искам сама да съм си виновна, ако не съм доволна.
нищо не искам.
евентуално ще ми трябва още една идея убеждение в повече.

[SunSmile]

тъжно ми е.
безразлично.
изпълнено със сълзи.
без причина....ей заради това

[SunSmile]

[SunSmile]

А сега какво се върти в съзнанието ти? Промени ли начина си на мислене? Преди казваше, че съм красива, но аз с червено червило на устните си нямам равна. Сега като сравниш типичната и обикновена дама до теб с мен - какво мислиш? Потвърдих твърдението ти, че нямам равна, нали?

[SunSmile]

Вече съм обичала.
Да обичаш е като наркотик.
В началото изпитваш чувство на еуфория, на пълно отдаване.
После, на следващия ден, искаш повече.
Все още не си се пристрастил,
но усещането ти е харесало и вярваш,
че можеш да овладееш положението.
Мислиш за любимия човек две минути,
а после три часа забравяш за него.
Постепенно обаче свикваш с този човек и ставаш напълно зависим от него.
Вече мислиш за него три часа, а го забравяш две минути.
Ако той не е наблизо, изпитваш усещането на наркоман,
който не е успял да се снабди с наркотик.
И в този момент ти си в състояние да направиш абсолютно всичко заради любовта,
така както наркоманите крадат и се унижават, за да получат това, от което се нуждаят.

[SunSmile]

Даже без Обичам те, адски важно е за теб,
да съм лист на който пише само ти.
Да не ме докосва друг, да съм твоя, да съм тук.
И да полудявам от ръцете ти !

[SunSmile]

не съм най добрата идея,
но когато си до мен си струва да живея
усетих твоя аромат
знам, че съществуваш
като мираж през моите мисли плуваш
ние сме актьори
животът е театъра
минаваш покрай мен и изчезваш като вятъра

[SunSmile]

Мъничко щура, дори неприлична,
заровена в своите чудни мечти.
Такава помни ме (от всички различна)
и вечно обичаща, с руси коси…

[Grudi_SeXa]

вах колко поетично

[SunSmile]

Писва ти от моята романтичност.
Писва ти от това, че и на думи искам да съм значима и обичана.
Такава съм. Обичам да ми говорят мило понякога, доста често дори.
Особено в моменти на несигурност.
Сега съм объркана, натъжена.
Пълна с противоречиви и променливи чувства.
усещаш ме, че ми е нужна топла дума и нарочно се спираш...
Не знам. Може и да се заблуждавам, филмирам, но съм несигурна...подтисната от много неща.
Твоето залязло слънце. Сега съм като луна - студена, мрачна...
Не знам какво да кажа, а искам много да кажа.
"пресичам улици, искам да съм сама.... поглеждам настрани...къде отиват мислите ти...
къде си ТИ...къде отиват мислите ти..."
...

[socareless]

4everalone

[Grudi_SeXa]

Деса Поетеса е недоебана и неразбрана

[SunSmile]

Обич е, когато вместо по име, ме нарича „Обич”.
Обич е, когато още в петък вечер ми споделя какво ще направи в събота на закуска.
Обич е, когато ми се извинява, нищо че аз съм виновна.
Обич е, когато ме гушка и ме гали по косата, ако не мога да заспя.
Обич е да остави телевизора да работи, докато заспивам, въпреки че на него му пречи.
Обич е всяка сутрин да ми пожелава хубав ден и много лайкове на статиите, които ще напиша.
Обич е, когато, без да мрънка, идва да ме вземе с колата посред нощ от парти.
Обич е да ме обича с всичките ми недостатъци.
Обич е да ми казва, че изглеждам чудесно, когато съм рошава.
Обич е, когато иска да се гушкаме.
Обич е, когато ме пощипва по бузите и дупето, докато се разминаваме в кухнята.
Обич е, когато ми споделя съкровените си тайни и още по-съкровените си страхове.
Обич е, когато мърка от доволство още преди да е опитал манджата ми.
Обич е, когато се страхува да ме прегърне много силно ( „да не те счупя”).
Обич е всяка сутрин да ми казва „Добро утро!”, нищо, че винаги отвръщам със сънено ръмжене.
Обич е да целува порязания ми с кухненския нож пръст.
Обич е, когато окуражително ми казва „Нищо, следващият път!”
Обич е, когато ме съветва да се обличам дебело, за да не настина.
Обич е да ми купува по две еднакви неща… за да си имам.
Обич е да приема всичките ми странности и лудости с усмивка.
Обич е да слага чадъра над мене, а той да е наполовина мокър.
Обич е да ми дава толкова поводи, за да го обичам!

[SunSmile]

Той не е перфектен.
И ти не си, и вие двамата никога няма да сте перфектни.
Но ако може да те накара да се разсмееш поне веднъж,
кара те да се замислиш поне два пъти, и ако признава че и той е човек и прави грешки,
дръж се за него и му дай всичко от себе си.
Той няма да ти рецитира поезия, не мисли за теб във всеки момент,
но ще ти даде част от себе си, която знае че можеш да счупиш.
Не го наранявай. Не го променяй.
И не очаквай от него повече от това което може да даде.
Не анализирай.
Усмихвай се когато те прави щастлива, крещи когато те ядоса,
и се остави да ти липсва когато го няма.
Обичай силно когато любовта я има.
Защото перфектни мъже не съществуват.
Но винаги има един мъж който е перфектен за теб.
Т.И. - Моят Перфектен.

[SunSmile]

[socareless]

аре тегли си ножа вече,че ни писна от тебе честно и без тва е въпрос на време само

[Grudi_SeXa]

откАчена пОтка