Всъщност някак си винаги ще си остана едно непораснало дете.
Често ще върша по детски наивни неща - ще вярвам на хората,
ще вярвам в доброто и ще оценявам думите "извинявай, повече няма да правя така".
Ще продължавам да роня сълзи, когато не става така както ми се иска,
ще продължавам да упорствам и да се инатя.
Ще продължавам да искам да свърша всичко веднага, ама сега на момента.
Ще продължавам да мечтая да срещна моят принц от приказките,
ще се вживявам в ролята си на обичаща и обичана жена.
Ще продължавам да пазя детското в мен и ще знам, че имам нещо, което много други отдавна са изгубили...