SunSmile

[SunSmile]

Не съм лигла.
Страхлива съм. Особено от такива неща.
Сигурно безпочвено се притеснявам.
Сигурно не беше нужен разходът, но...опитах се да си купя спокойствие.
Подлъгах се. Неспокойна съм, предимно.
Успокоявам се. Опитвам се да мисля други неща, но рано или късно все до тази мисъл стигам.
Тревожа и Него, знам. Но на мен ми е в пъти по-тежко.
Премълчавам. Натъжавам се.
Страхливка съм. Признавам.

Появява се надежда - просто се тровя с излишни филми.
Повярвам в това. Става ми леко.
И после пак....
Трябва да се стегна.
Заради Него. Заради Мен.
Психиката е самовнушението е голяма работа.
Не трябва да си позволявам да изпадам в такива дупки.
Не трябва!
Нужен ми е! Думите му, подкрепата му - това ме спасява!

Промених се напоследък.
Залязох...
Искам пак да съм Слънцето...


Спаси ме, любов моя!
Моля те, спаси ме.
Удари ми шамар, хвани ме за ръката и ме изтегли високо.
Толкова ниско съм сега, че сама не мога да се спася.
Ти си моят герой, който единствено може да ме съживи отново.
Не ме изоставяй, както не си ме изоставил до сега.
И ме извини, любов моя.
Извини ме, че те товаря, натъжавам, притеснявам...
Драматизирам излишно, но докато не се случи нещо, което да ми вдъхне вяра,
че всичко е наред - няма как да съм спокойна.
Слаба съм. Крехка и страхлива.
Искам само да изплувам.
След това ще ти се отблагодаря.
Обещавам!
Доверявам ти спасението си, както съм ти доверила сърцето си.

*Усещам нужда от Него.
Нужда и от промяна на мястото за малко, косата, стил...
Да се откъсна, да се отърва от нещо.
Дори за малко, само да презаредя някак...