"Аз съм мълчанието сутрин в очите му.
Последната капка отиващ си сън.
Първата глътка топлина от кафето.
Аромата на утро по кожата съм.
Аз съм тръпката по гръбнака му вечер.
И съм копнежа му, и съм умора.
Аз съм тази , която единствено
с поглед търси в морето от хора.
Аз съм близко до него. И страшно далече.
Аз съм толкова негова, че чак го боля.
Той ме има неистово. И без притежание.
Аз го имам остатъчно. И само в съня…"



очите ми се пълнят със сълзи, напоследък често.
обичам.
искам да се почувствам като преди.
нужни са ми думи.. получавам мили думи.
и всякаш съм прекалено слаба без Него
не знам как се чувствам....самотно/тъжно/(без)надеждно...
...