Е, нали всичко зависеше от мене,
че кога аз съм искал да падам на колене?
Минава време, спомена е като капка по прозорец,
уж любовна песен, във главата hardcore е.
Мисля те навсякъде, виждам те навсякъде.
Някой ден отнякъде, някой ще ми каже "Чакай ме!".
Как да те хвана щом ти си холограма?
Глас нямам, но пак пея "Искам да сме двама!".
Желание, всичко е просто на желание,
призован съм да го кажа може би за назидание.
Обърни внимание, когато някои с теб добре се държи,
не бързай да му плащаш с лъжи.
Личи ти, легни си, очите затвори си,
помоли се, в който вярваш без да изпреварваш мисли.
А аз няма да бягам, във сянката ти ще бъда,
дори когато си лягам ще идвам като присъда.
Точно това мислих да постна ама ти си ме изпреварила