със огромната си асоциалност. И аз съм такава до някъде, но неговото... Приятелите ми го приемат за част от компанията, той се дърпа, дразни им се и не иска да излизаме заедно. Пък казва, че ги харесва, че му е приятно и интересно. Гадняр. Не общува с никого -само с мен и родетелите и учителите си и то по задължение. Казва, че всеки един момент, в който не се учи да прави програми, е загуба на ценно време. Понякога се налага дори да го дърпам от компютъра, за да се гушкаме. Как можах да се влюбя в бъдещ програмист не знам. Всякакви опити за разговори и срещи с други хора се сгромолясват като водите на Анхел.

Общо взето темата беше,за да се оплача от това ужасно животно, което е обзело мислите ми. Не е нужно да коментирате, все пак не търся помощ или нещо такова. Просто съм в кофата и се изхвърлям.