И аз съм така. Без компютрите, слава богу.
От моя гледна точка нещата седят така:
Имала съм много познанства с какви ли не персони. Отделяла съм ужасно много време, енергия и емоции. И какво съм постигнала с това? На сто човека, едно-две истински и стойностни отношения. И това с хората с които още в началото ми е било ясно, че си пасваме като личности и ще излезнат качествени отношения. Кафенцата и компанийките са ми безсмислени, имам нужда от малък кръг от хора с които действително имаме нещо красиво помежду си. Не е нужно да си прекарваме лигаво и "забавничко" - наживяла съм се на такива отношения. Нужно ми е да имаме истински допирни точки - общи цели; общ възглед относно светът; моралният ни компас да сочи в една и съща посока; човек с който заедно и обща помощ ще растем като личности; и да са двупосочни отношения - много лоялност, любов и уважение, а не просто "да си се харесваме".
По-добре да си пред компа, от колкото в празни и повърхностни отношения. Жалко, че ми трябваше да го разбера по трудният начин... Сега предпочитам да се виждам с трима души, да си общувам само с качествените хора от обкръжението ми (с останалите е на автопилот, едно повърхностно и никво, колкото да пием по бира, примерно - а това ми е малко, не ме зарежда), а през останалото време да си действам по моите си нещица.