Цитирай Първоначално написано от an7raks Виж мнението
Толкова ли е кофти за околните да си темерут, бе?!
Ако трябва да съм честна, адски много ме дразни и ми е отвратителен така. Иде ми да му изкормя ръката и да почна да го налагам с нея по тъпата тиква.
Насе, ами трудно беше, но си струваше.

Цитирай Първоначално написано от NeutralMilkHotel Виж мнението
И аз съм така. Без компютрите, слава богу.
От моя гледна точка нещата седят така:
Имала съм много познанства с какви ли не персони. Отделяла съм ужасно много време, енергия и емоции. И какво съм постигнала с това? На сто човека, едно-две истински и стойностни отношения. И това с хората с които още в началото ми е било ясно, че си пасваме като личности и ще излезнат качествени отношения. Кафенцата и компанийките са ми безсмислени, имам нужда от малък кръг от хора с които действително имаме нещо красиво помежду си. Не е нужно да си прекарваме лигаво и "забавничко" - наживяла съм се на такива отношения. Нужно ми е да имаме истински допирни точки - общи цели; общ възглед относно светът; моралният ни компас да сочи в една и съща посока; човек с който заедно и обща помощ ще растем като личности; и да са двупосочни отношения - много лоялност, любов и уважение, а не просто "да си се харесваме".
По-добре да си пред компа, от колкото в празни и повърхностни отношения. Жалко, че ми трябваше да го разбера по трудният начин... Сега предпочитам да се виждам с трима души, да си общувам само с качествените хора от обкръжението ми (с останалите е на автопилот, едно повърхностно и никво, колкото да пием по бира, примерно - а това ми е малко, не ме зарежда), а през останалото време да си действам по моите си нещица.
Донякъде и моето мнение е такова - мразя хората и съм го споменавала не един път, че дори и тук, някъде из кофата. Харесва ми да се събирам с 10тина човека общо взето. Той и за това не прави усилия. Страшно е непукистичен, имам чувството, че дори и да го удари нещо по главата, ще продължи да не прави нищо. Писна ми в продължение на две години и горница да го ръчкам да стане от компютъра и да се сети, че съществува свят и извън къщи. Казва, че ако не съм била аз, е щял да седи още повече време в къщи. Не че не съм благодарна за нещата, които прави, а именно да заебава всичко за някой и друг час заради мен. Може би трябва да свикна. Не искам да го променям. Само искам да има повече време на дневна светлина и с хора. Не хора, които са ужасно лигави или искат да го наранят, а хора, които го харесват и искат да прекарват време заедно. Искат да скачат, да се набират и такива неща.