Здравейте на всички.

Макар и да съм на 21г. (не знам дали съм вече малко стар за този форум), това е единственото място за което се сещам, където мога да споделя проблемите си. Носталгията ме застига, как около 16г. възраст разглеждах страница след страница във форума, мечтаейки си как бъдещето ще ме промени. Уви нямаше сега да се върна тук ако това беше така.

Аз съм тих човек, лесно пренебрегвана личност, като цяло интровертен. От както се помня съм този, който стои настрана от социалния живот - купони, клубове... това не е за мен. Най-привлекателни за мен са били винаги малките събирания, компания от 2-3 човека, спокойна и приятелска обстановка. Хобитата ми са ексклузивно за сам човек - боядисах на платна 3 маслени картини (не знам до колко добри бяха, по-голямата част от времето мина в търсене на вдъхновение), пробвах се да свиря на китара (която така и не научих), минах на цигулка за която реших, че тъй като ми е любим инструмент ще съумея да се науча сам (голяма грешка). Това което искам да кажа накратко с това е, че през годините общувах с малко хора.

Годините си летят общо взето по същия начин, както когато бях по-млад. Университетските години минават също както и училищните - хората странят от мен предполагаемо защото говоря малко с тях, и вероятно виждат отказите ми да се събирам с тях като някакъв вид ненавист срещу тях... нищо такова. Опитвал съм се да се променя, опитвах се не малко пъти, но просто това не съм аз. Така и единствените хора с които се виждам редовно са неколцината истински приятели от детството, които ме разбират.

Написах тази тема точно тук с причина естествено, поради горепосоченото така и не успях да изградя връзка с нито една жена. Може би опитите ми за това не са били достатъчни, може би просто съм изпускал социалните сигнали, не знам причната, но следствието е налице. Преди да продължа искам да подчертая, че не съм физически отблъскващ, слаб съм, къпя се редовно, понякога по 3 пъти на ден, не мисля че това е фактор. Предполагам преди около 8 месеца беше последния път, когато се престраших да изведа една жена, не я познавах много добре, но предположих че усмихваики се всеки път когато поглеждаше към мен е добър знак. Накрая прекарах един следобед в мисли, след като тя ми даде едно набързо скалъпено извинение, че е забравила и че ще се обади отново (явно излъга). Това е един от многото случаи през годините, където бих искал със цялото си сърце да обвиня някой друг за случилото се, но в края винаги остава негативното ми присъствие.

Всички тези "премеждия" са изцяло по моя вина, в това мога да съм сигурен. Казвали са ми, че ако променя себе си, стана по отворен, няма да имам такива проблеми и да, това е вярно. Проблемът обаче е, че е късно за такава промяна - какъвто израстнах, такъв си останах. Не мога да се видя във никаква друга светлина, не мога да се форсирам да се правя на това, което не съм.

Предполагам че въпросът ми е... има ли някаква надежда за мен, освен да продължа напред и да се примиря с положението си? Знам че въпроса излиза доста неясен, но просто искам да чуя мнението на други хора.