8 дни сред нудисти (Еротичен разказ)

[Div4uk]

Част 8 >>>

-ПРОФЕСИОНАЛИЗМА-

...нямаше какво друго да правя, освен във вида си, в който вече бях, да слезна надолу по стълбите, да премина през къщата и да изляза отвън на верандата при тях. Стиснах зъби и тръгнах да излизам от стаята. Сърцето ми биеше така сякъш в момента падах от осмия етаж. Корема ми се беше свил на топка. Отворих вратата, и също като някой престъпник с укокорени очи огледах какво става в коридора, а там нямаше хора за сега, чувах само гласове от стаите. Тръгнах напред. С неуверена крачка, оглеждайки се навсякъде около мен за да видя кой от къде ще ме види. Някой зад гърба ми отвори врата. Чух го. И чух, че няколко души наизлизаха от една от стаите и започнаха да ходят зад мен и те към стълбището. Гледаха ми чисто голия задник.. умирах от срам! Ходех напред и дори не смеех да се обърна лекичко за да ги видя. Слязох по стълбището надолу, а те след това хванаха на някъде и вече не бяха зад мен. Но... това никак не ме успокои, защото- пред мен в дневната, имаше поне... тридесет или четиресет души... пиеха кафе, говореха си, други нещо си разцъкваха на лаптопите, трети на таблети, четвърти на телефоните си, пети гледаха в телевизора... А аз, стоях втрещен и замръзнал и гледах в тях. Сякъш бях на една голяма сцена, сам, а пред мен тези хора, които да ме видят... колко съм гол пред тях! Точно така се чувствах. За малко ми беше да си сложа ръчички отпред пред оная ми работа като децата и да си я скрия срамежливо, но не исках да се правя на шут, освен това, че бях и гол. И с течение на секундите в които стоях там, и гледах в народа, малко по малко в мен започна да се прокрадва едно постепенно успокоение, от това че... никой, абсолютно никой от тях не ми обръщаше внимание. Аз стоях там пред тях, но дори нечий поглед да попаднеше случайно върху мен, никой не се заглеждаше в мен, сякъш... бях вазата в ъгъла, която всички са виждали хиляди пъти. Продължих с няколко плахи крачки напред, трябваше да изляза навън на верандата при моята група. Опитах се да изглеждам уверен минавайки покрай тях, но не можех, ходех като кривокрака манекенка, която излиза за първи път на подиума. "-Хееей България!!" -някой рязко извика отстрани от тях и ми изкара акъла точно в тоя момент, съцето ми влезе в гърлото направо... Чак се изнервих. Обърнах се към него, а останалите дори се смееха, че е викнал така силно. Идеше ми да го попитам- "ти от гората ли си хванат?"! И кимнах поздравително с глава само, и отминах. Излизйки на верандата, слънцето ме огря така, както мама ме бе родила. Видях групата си и отидох при тях.

А те седяха на една маса, говореха си, някои пиеха сутрешно кафе, а други безалкохолно, трети само вода. Мале мале... имаше наистина страхотни мацки от тях! Мария беше там, видя ме, усмихна ми се от далече и протегна ръце, сякъш иска да ме прегърне. Много ми се израдва за това, че се бях пристрашил да се съблека. Помаха ми и ми направи жест да седна при тях. Всички отправиха към мен един такъв усмихнат и весел поглед от радост за това, че съм се съблякъл. Аз пък седнах колкото се може по-навътре към масата за да не ме гледа никой от кръста надолу.
- Как се чувстваш? (попита ме Мария)
- Амиии... много притеснено! (тук всички се засмяха леко)
- Не се притеснявай, сега ще видиш, че така ще си само първия един час. След това няма да ти прави впечатление вече.. Искаш ли кафе, безалкохолно?
- Може едно кафе да пия. (отвърнах с уверен тон)
Тя стана и влезе вътре за да ми направи кафето, а аз останах с останалите от групата. Там не бяха всички, но около десетина, че и повече души имаше. Останалите явно щяха да дойдат за закуската. Тези, сред които бях си говореха нещо на полски, докато един от мъжете не ме заговори. Започна да ме разпитва от кой град съм, как е в България и така нататък. Каза, че е бил отдавна на море в България. Докато си пиех кафето което Мария ми донесе, а и след това докато закусвахме, времето ми мина в сладки приказки. Но през цялото време се притеснявах да не тръгне да ми става оная работа, но в случая аз изобщо и не поглеждах към жените и момичетата. Повечето се стремях да гледам в мъжете, а така нямаше никакъв шанс нещо там долу да тръгне да ми става. Помогна ми много да се сдържа и това, че почти през цялото време си говорех с този човек, който между другото ми разказваше и за някои негови интересни историики докато ядяхме.

<11:25ч., верандата пред къщата>
След закуската имахме свободно време. Всеки можеше да си се занимава с каквото си иска до обяда. Аз се отправих към стаята си. Трябваше да започна да работя. Качих се горе, настроих фотоапарата си, взех диктофона и вече бях готов да си върша това за което бях дошъл... макар и по гол гъз. Имах ясна визия за това как да си конструрам репортажа през всичките осем дни. Първо исках да взема интервю от ръководителите, в случая това бе Мария. С нея разговаряхме на по-общи теми от сорта кога е основан клуба, как е основан, от къде възникват идеите за нудизма и натуризма и така нататък. Интервюто ми премина много успешно и вече се чувствах като пълен професионалист. Засега работех със замах. След това исках да взема интервю от възрастните членове на клуба, да ги разпитам кога са се записали, как са решили да се запишат, какво ги е подтикнало, как се чувстват като нудисти и тн.т. всякакви такива въпроси, чийто отговори самият аз дори исках да науча. И да, в интерес на истината в процеса на работа научавах много за тях. Беше ми интересно. И всичко вървеше толкова добре, докато сам не отидох в устата на вълка... -Точно там където не трябваше да ходя. В къщата, имаше няколко кухни. И понеже беше почти време за обяд, преминавайки покрай една от тях видях, че се готвеше вътре. И още както бях във вихъра си, с онзи мой професионален замах отворих вратата за да вляза и евентуално да документирам и приготвянето на дневния обяд. Но вече влязъл, осъзнах, че се намирам само и единствено сред... жени! Вътре нямаше нито един мъж.. Впрочем- вече имаше един- загубил се. И нямаше как да кажа "сори обърках вратата", защото всички знаеха кой съм, а и с фотоапарат и диктофон в ръка... Вече им бе станало ясно защо съм при тях. Така или иначе влязох. И едно от най-притеснителните неща, който видях там- бяха децата, имаше малки момичета при тях на 13-14 години, можеби и по-малки. Това ме притесни ужасно много! Бях гол пред едни... момичета деца?! Всички те пък ми се зарадваха толкова много, че влязох при тях, че в погледите им видях как всяка една очакваше да отида и да интервюирам нея. Така или иначе, реших да отида поне при най-голямата от тях. Това беше една жена на видима възраст около 27-28. От интервюто с нея разбрах, че нарочно има толкова много момичета при приготвянето на обяда, за да може по този начи да им се прави един вид обучение в готвенето. И след още няколко общи въпроса, се чудех как вече да се измъкна от там. Просто знаех какво ще ми стане в един момент сред тях. А за мое нещастие- няколко от тях дори ме бяха наобградили докато взимах още интервю от жената. И когато видимо свърших с въпросите, те ме гледаха с един такъв очакващ поглед, чакайки да ги запитам и тях нещо. Сърцето ми обаче започна да бие силно. Усещах какво ще стане съвсем скоро. Все пак на едно от момичетата което ми беше по-близо зададох въпрос, само и само да ми отговори и да се махна:
- Здравей, на колко години си? (и подадох диктофона към нея)
- На 16 (отговори ми весело и усмихнато, очаквайки още въпроси и гледайки ме право в очите)
- Успяваш ли да се справяш в готвенето вече? (запитах уверено, опитвайки се да задържа професионализма в гласа си)
- Ами почти, мога да готвя много неща но понякога забравям това онова и не винаги ми се получават, но иначе съм се научила да готвя много неща... (прекъснах я иначе щеше да ми бърбори кой знае до кога)
- На тази възраст как се чувстваш като нудистка?
- Много добре, това ми харесва. Ще си бъда нудистка завинаги, защото тук хората са други, не са като тези на улицата. Тук сме много по-добри и сме много по-естествени, харесва ми всичко тук.. (отново я прекъснах)
- Добре, благодаря ти за интервюто, това беше достатъчно. Беше ми приятно.. (просто трябваше да се измъкна дори и по-рязко)
Благодарих още веднъж на всички изнизвайки се набързо навън. Онази ми работа беше тръгнала нагоре, а аз почти тичах нагоре към стаята си. Просто исках да отида да се скрия някъде, където и да е. Не знам дали се изнизах по твърде тъп начин от кухнята, но трябваше да го направя, и то бързо. Когато стигнах нагоре по коридора почти на няколко метра от стаята ми пениса ми вече почти сочеше нагоре, а аз се чудех с коя ръка и как да го прикрия. Посегнах и бързо отворих вратата и още преди да бях погледнал дали и кой е вътре, исках с цялото си сърце да няма никой там, в стаята. Мамка му, имаше ли някой вътре? Щях ли да се озова отново пред някого и ако да пред кой, вече почти надървен??

СЛЕДВА ЧАСТ 9 >>>