мързи ме. ще го напиша набързо, пък сподели въпросите/критиките си; това не са моите мисли/позиции, но е напълно валидно и self-consistent
да започна с крайните цели в живота (някои биха го нарекли 'смисъл на живота') - някои неща се правят за резултата а не заради самата дейност, примерно хората които мразят работата си ходят на работа въпреки това, защото им трябват парите; парите сами по себе си са ненужна хартия, но тя е полезна за нещата които носи. Други неща са крайните цели в живота - за някои това може да е щастието, за други друго. Прието е, че не съществуват 'правилни' крайни цели, тъй като няма как да дефинираш 'правилни'. Затова крайните цели на хората са това, което са приели като такива - това, в което са се убедили.
Ето няколко крайни цели (крайни ценности). Убиването на трева не е лошо. За убиването на животни е трудно да се прецени, но при всички случаи не е прекалено ужасно. Да убиеш човек означава да прекратиш съществуването на ум, който има самосъзнание - осъзнава, че той съзнава неща. Това е много тъжно и изключително лошо. Същото важи за убиването на всякакви извънземни, както и за всеки много интелигентен робот (изкуствен интелект) (не съществуват такива все още). Унищожението на тялото не е проблем, мозъка е важен. Също толкова лошо е ако се направи софтуерна симулация на интелигентност и после се изключи завинаги, защото това прекратява живота на един самоосъзнаващ се ум.
Бебетата не се самоосъзнават и са по-глупави от някои видове животни. Ако е новородено бебе, то е с много недоразвит мозък. Доколкото живота може да започне от някъде, това ще е зачеването, а не раждането. Отначалото бебето е сперматозоид и яйцеклетка, това са предмети и нямат мозъци. Евентуално се развива в нещо, което постепенно образува мозък, така че постепенно се превръща в човек, но докато е в междинно състояние е отчасти човек, така че ако се убие обикновено не е по-лошо от убийството на животно.
Подобно е и с животните - някои насекоми са с толкова примитивни мозъци, че донякъде мозъка може да се разгледа като предмет. По тази система на ценности, най-позволено е да се убиват животните с най-прости мозъци и е по-зле когато са им по-сложни. А и в много малко видове животни се срещат индивиди, които имат съзнание (под съзнание имам предвид осъзнаване, че съзнава неща), а това е важно. Повечето не осъзнават какво е смъртта.
Пак повтарям, това не са мои виждания, а (опростена, набързо разказана версия на) един валиден начин да се видят нещата. Моя начин е различен.
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga