Виж сега, грешно подходих сигурно - имам навика по някаква причина като пиша/говоря на български да се изразявам като пълен простак.

Имах предвид, че идеята е да провериш нечия способност да разсъждава върху собствените си убеждения (условно собствени, де), базирайки се на обективни (отново условно) критерии - в този случай, при положение, че е намесена думичката 'етика', става въпрос за социалните норми за морал.
Съгласен съм естествено с това, което казахте ти и останалите, но го направихте единствено от собственото си гледище.

За да ти обясня какво имам предвид представи си, че трябва да докажеш Питагоровата теорема (сещаш се - квадрата на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на двата катета в правоъгълен триъгълник) - няма да го направиш като вземеш просто 2 произволни числа за катетите, съединиш ги в прав ъгъл и мериш хипотенузата. Дори да го повториш милион пъти и всеки път да е вярно, това все пак не е доказателство, че е така Винаги. Затова се учат аксиоми и още куп неща, които да си призная изобщо не помня, но имаше нещо такова :Д


Причината да е важно да го умееш това горното е, че ако живееше в Нацистка Германия през 1990 и членството в Хитлерюгенд беше елит и мяра за успех в немското образование, то макар да си сред духовния елит на нацията щеше да си най-обикновено лайно и подчовек. Вероятно свръхинтелигентно, зверски добре образовано лайно, но лайно.