Здравейте. Първо, много услия ми отне да седна сериозно и да формулирам това, което искам да кажа в малко текст и за това благодаря на отзовалите се. На някои предполагам ще им се стори глупаво това, което съм написал и предлагам всякакви негативни и не особенно помагащи коментари да си ги запазите за себе си. Ако ли не, няма да ми опвлияят кой знае как, не вярвам да стане по-зле от колкото е. Та сега по същество:

Не знам как да започна даже, но ще пробвам така. От много време насам си търся приятелка и все нещо не се получават работите. Обикновено започва така: запознавам се с някое момиче, опознаваме се, излизаме заедно, прекарваме време заедно, забавляваме се... По някое време аз решавам, че определен човек ми допада и бих желал да сме повече от просто приятели и разкривам, че съм започнал да изпитвам нещо повече от приятелски чувства към някой и когава следва "О, по-добре не. Аз те виждам само като приятел." Всичко това се получава след като аз се старая винаги да се отзова и да помогна на съответния човек ако има нужда. Определено им демонстрирам, че не ги виждам като само приятели. Хората (било то момичета или момчета) от обкражението ми успяват да забележат това, а тези към които се отнасям така не. Къде бъркам? Не съм от типа, които имат много приятели, а предпочитам малко, но верни. Искам да имам някои по-близък от само приятел с които да си споделям и да знам, че ако имам нужда да разчитам на някои, ще мога. Някои, когото да мога да изненадвам (приятно надявам се) с разни жестове, места, криетивни подаръци и тн. Напоследък много съм се депресирал (не го показвам на никои) и много вечери не мога и да спя. Събуждам се посреднощ потен и притеснен, че никога няма да намеря някой такъв. Имам чувството, че не правя достатъчно за хората, не съм достатъчно "добър". Не в прекия смисъл, ами като избор на някого, който да се сближи с мен, а до колкото са ми казвали приятели съм един от малкото хора, на които винаги могат да разчитат. Благодаря на отзовалите се!