- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Брак с предбрачен договор - За или Против?
Значи, стигна се до един разговор, където имаше 2 абсолютно различни мнения.
Та, вие какво мислите? За или против сте? Защо смятате, че така ще е по-добре? (ако може обяснете подробно)
Също така колко време бихте живели на семейни начала без сключен брак?
Колко голяма би била сватбата ви? Какви традиции бихте изпълнили, а кои не?
Надявам се да не е имало други такива теми и да ви е интересно.
/Изключвам едната тема във раздел "Пълнолетник", но тя е на по-различна тема от моята.
*сън*
Мен ми става жално да гледам хора дето си мислят,че един подпис ще им крепи любовта.
Против. По-добре съжителство без брак. Предбрачния договор създава една психологическа бариера между двамата, още преди да сте сключили брака. С една дума сте на 50% разведени още преди да се ожените.
Аз не бих подписала предбрачен договор. Буквално гнусно ще ми е. Бакалска сметка. Предпочитам да си разбия света (въпреки че вярвам, че не би се случило// мн самоуверено и отчасти наивно звучи, факт ;d) отколкото едва ли не през цялото време да допускам грозни развития.
Не държа с моя човек да имаме сключен брак. Забавно е как някои бягат като дявол от тамян щом им се подхвърли идеята; дори да си страничен наблюдател, определено изникват съмнения. Да се върна на казуса - готино би било все пак да си организираме церемония - така, просто като допълнителен повод за страхотно изкарване с роднини и приятели. Не съм обмисляла евентуалните подробности; може би ще се спрем на нещо супер нестандартно. И аз като PinkPan7her никак не харесвам традиционното българско схващане за сключване на брак, съответно не си представям да се доближа до установените тук 'правила' и 'обичаи'.
Последно редактирано от paradosou : 01-19-2014 на 13:48
Предбрачен договор?! Никога. Какво, ще ме накара да го подпиша, за да е сигурен, че няма да му взема колата или апартамента?! Не съм от тези, съжалявам. Няма сила, която да ме накара да го направя.
Относно сватбата - имам си свои страхове, но в последно време ми се ще да се видя в бяло, както и май ми се сменя фамилия. Не вярвам, че брака е „естествено продължение на отношенията“, щото тва си е чисто и просто подпис и изхарчени пари по храненето на роднини, които не мога да гледам дори на снимка. Един вид мога и по двата начина, но бих била щастлива от малка сватба с най-важните ми хора.
Все тая. Така или иначе гледам на бъдещия ми съпруг като на някой, с който ще си поделя грижите за детето. Като иска - да подписваме. Ама 50/50 и детето, майна. На друго няма да склоня.
Освен, ако не се женя по сметка. Което е идеалния вариант и зат'ва го изключвам, 'щото няма да стане.
Иначе, мога да си живея на семейни начала докато не почнем да наливаме общи пари в нещо. Ако си мисли, че след битова свада ще си 'дигна куфарите и ще живее бейски в апартамент, за който съм дала половината пари... значи просто не сме се опознали достатъчно преди да заживеем заедно.Мно'о съм долна! И ако глътна козунака, пак сватба. Тря'а да си гледа челядта момъка, ня'а как. Зак'во ми е иначе?
За традициите... ще се спазят бе. Културно, с всичките им обреди и ала-бала. Макар че нещо не ми се иска да имам църковен брак, ама знам че ще ме натиснат. Само голяма тортенска рокля не ща.
Последно редактирано от babity : 01-19-2014 на 11:35
Имаше такава тема с доста странички, ама сигурно е мноо назад.
На много малко от тука им предстои или ше им се случи некой/некоя да се прежали за тех, така че ше е забавно като се разпишат. Очаквам с нетърпение тъпите питки да се включат.
По принцип не съм твърдо против брака за всички, но за себе си съм преценила, че ще мина без него.
Причините са много. Като за начало имам доста лични примери на разведени семейства, а крепящите се - са единици. Друга причина е, че не смятам, че един подпис би гарантирал вечна любов и здраво семейство, напротив - в днешно време може само разходи да доведе, при евентуален развод. Трета причина е, че повечето мъже смятат, че щом имат хартийката с подпис на нея, това автоматично значи, че притежават жена си и не е нужно да полагат толкова грижи, колкото до сега са полагали, а и след време решават, че "се задушават" от брака си и търсят нещо странично, което да ги разнообрази. Да, преди време са се случвали така нещата, но в днешно - хората не знаят дори значението на "обичам те", какво остава за брак и компромисите, които той налага в даден момент от живота. А колкото до предбрачните договори - ако се стигне до там, то нещата се обезмислят, след като няма доверие по между си.
Харесвам темата ти. Нещо различно.
Последно редактирано от Hilary_ : 01-19-2014 на 12:28
Ние сме на по 19-20 какъв брак ви гони не знам..
Ако си мислите, че като ви дойде времето да се жените, ще мислите така както сега, жестоко се лъжете...![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Не би се омъжила, но пък 100% ще живееш заедно с половинката си. Защо мъж в брак би смятал, че "притежава" жена си, а такъв с който само живееш не би смятал същото нещо? Защо фактът, че не е подписал "хартийката" автоматично означава, че ще полага също толкова грижи за теб, колкото и преди? Защо си мислиш, че бракът, като феномен, ги задушава, а не просто човекът с който живеят?
Дъх. Никаква логика не виждам в изказванията ти.
Никой не е казал, че мнението ни не би се променило след 5-10-20 години, интересува ме мнението на хората от тази възраст конкретно. Ако исках да питам някой по-голям, щях да се обърна към определени хора във форума, които вече са сключили брак или към хора, които познавам irl.
След 18 всеки има правото да сключи брак (за преди това не съм сигурна, май имаше нещо със съгласие на родителите, но може и да се бъркам, затова няма да говоря), дали ще си на 18 или 28, ако не се случи нещо, което да те накара да мислиш, ще си все със същите разсъждения. Годините нямат връзка в случая. Поне не и според мен. Не е като да ви карам да се жените и т.н. сега- само искам мнение. Не знаех, че е толкова сложно.
Мерси на тези, които са писали и очаквам да видя и други отгвори.
Мерси. И аз си я харесвам, хаха. ;д
*сън*
Айде и от мен едно адекватно мнение..
АКО ще се женя, определено ще искам договор и хич не ми пука, как ще ме изгледа мацката и колко повърхностен изглеждам..
Защото според плана ми, до 2 години ще имам мой апартамент и с помощ от нашите ще го изплащам.. извинявай ма да ми се намести някоя лисичка в нас, да я гледам някоя и друга година и после като се разведем да ми вземе половината/целия апартамент, без да е дала една стотинка (аз няма и да искам пари, сам мога да се грижа за себе си, че и за нея) няма да стане.. просто няма...
Но като цяло аз няма да се женя и без друго, поне не и скоро.. още ми е рано.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Бракът е договор за съжителство, изготвен от държавата. Предбрачният договор ви позволява да добавите/измените клаузи от брачният договор, по ваше усмотрение.
Ако някога сключа брак, ще искам предбрачен договор. Като ще е гарга, да е рошава.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Предупреждавам от сега, че това мнение най-вероятно ще звучи и изглежда мега наивно и тъпо, ама в момента съм афектирана и така.
Аз пък искам сватба. Вярно, мога да си живея с мъжо и на семейни начала, че и без тях, ама като човек, който практически не е израстнал в семейство, по-скоро бих предпочела да създам такова, както си е по традиция. Едно, че бракът дава няколко положителни точки сигурност, че децата може би ще получават някакво внимание и от двамата си родителя. Не че няма индивиди, които не се чувстват задължени от нищо, де, ама все пак да се надяваме, че аз няма да попадам на такива.Самата концепция за брак ми е малко объркана честно казано, така че спирам до тук по тая точка.
И брачен договор не само бих подписала, ами бих настояла за такъв. Едно, че държа всеки да си изкарва парите сам и да си ги харчи за каквото реши, като все пак има няколко общи сметки, примерно, където и двамата влагаме едни и същи суми, второ, че при евентуален развод (току виж съм попаднала все пак на един от горноизброените индивиди) държа да си запазя моята си част от нещата и той да си държи неговата, не после да слушам коментари зад гърба си как съм го била ограбила едва ли не или в другия случай - да вложа неимоверни ресурси и усилия в нещо, и накрая да остана едва ли не без нищо.
Както казах обаче, не са ми особено ясни такива неща и отношения, та ще видим все пак какво ще покаже времето.
Без предбрачен договор. Сватба искам задъжлително. Никакви "Ще живеем на семейни начела" и подобни щуротии. Държа на брака и не мисля, че е отживелица. Няма да раждам копелета.
Очаква се дебилското мнение, на някой потребители..![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Ти кога ли си била съгласна.
И за недоразбралите ще се потретя - пиша това, което съм видяла в следствие от него.
Никой не обвинявам. Още в първия си пост написах, че не съм против него - за всички. Изключвам само себе си.