- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- МойтО тема
Богомилско стихотворение
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
(След)нощно
Да пуша или да умирам -
май едно и също е сега.
В песните си пак се взирам
и тъмна е и тази светлина.
Къде да търся вече утро,
когато всичко тъне в тъмнина?
Кое да бъде вечно светло,
когато е обречено в тъга?
В метафорите си ли да спасявам
умиращата вече светлина,
в души ли тъмни да огрявам,
да мога някак си да се спася?
И думи нежни да изричам
някак тихо да мълвя:
"Толкова ли мога да обичам,
че за обич да умра?"
Иван Събев.
Мой приятел, прекрасен поет и писател.
Take me, take me
hold me in your arms
Save me, save me
all I need is your love
http://z0r.de/3492
А де..
Ми не е тука, но пък пак ще се прегърнем. След година.
Тори, впечатлена съм.
https://www.youtube.com/watch?v=p6xi2n_LNy8
Малко не се разбира, но със честичко слушане, става.
Please Don't Go,
Please Don't Go...
I thought you were everything,
I thought you were the one...
But once again I'm still blind,
By the fake mask of life.
Again I fell for its trap,
Again I fell for its lies...
And now you are leaving,
And I'm begging you to stay...
What we had was something special.
What's going on? It's getting hard
to breathe. I'm torn open,
I'm on my knees, asking you
to stay and not to leave.
Please Don't go,
Please Don't go...
Сянката на пушека
"С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
Борис Христов
Аз нямам Мария. Не я и родих.
Познавах Мария със дивите круши,
която с мъже и врати бе на "ти".
От нея нататък е вятър и пушек.
Познавах Мария. Тя месеше хляб,
когато мъжете й смесваха с вино
горчивия делник и празника сляп
и капките Рай от окото й синьо.
Тя носеше пазва за целия свят -
оттук до небето и често обратно.
Мария пестеше - от зло и обяд.
Мария избра вечността - безвъзвратно...
Защото познаваше всички врати,
останах последната сянка от пушек,
на който прелитна през мойте очи.
Аз нямам Мария.
Но ето ти круша.
Дарина Дечева
Камелия Кондова
Откакто във очите ви съм трън,
започнах да си мисля за вината.
Признавам си - виновна съм, че вън
и тази нощ съблича се луната.
Виновна съм за тази голота.
Виновна съм, че всъщност е красива.
Виновна съм и още затова,
че край оградите расте коприва.
Виновна съм, че като падне дъжд,
чадърите нарочно се повреждат.
И че живея с най-добрия мъж.
И че в съня му късен се оглеждам.
Виновна съм за есенния звук,
когато през годините ви мине.
Виновна съм като се счупи чук,
попаднал във ръцете на убиец.
Виновна съм за лудите коне -
препусналите из главата мисли.
И за това, че ще родя дете.
И за това, че дяволски го искам!
Виновна съм за всеки свой куплет.
Освен това - за всеки земен корен.
Спокойно спете! Всичко е наред
сега,
когато имате виновен...
ЧЕРНА ПЕСЕН
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.