Възвишаването на душата или душата като психопат

[Fang]

От дълго време се чудя на религиозните догми и тяхната погрешност, но нещо определено ме смущава повече от всичко останало.
Защо всяка религия, философия и пр. възвишава душата на човека? Защо душата се приема за нещо което е на по-високо равнище от материалното- недосегаема?

Все пак душата е жива, тя би трябвало да съзнава по някакъв начин, но ако в някакъв момент човекът се разпадне и остане единствено душата, няма ли тя да страда от всички психологични патологични случаи? Нима това е "божественното" или целия този култ се дължи само и единственно на мистификацията около душата?

[npp]

именно окултизма и въобще нечистата религия/духовност може да ощети душата най-много

[DeniseWallace]

душата ми е болна.

[Zlennox]

именно окултизма и въобще нечистата религия/духовност може да ощети душата най-много

Какво имаш предви нечиста религия/духовност?

[Zlennox]

именно окултизма и въобще нечистата религия/духовност може да ощети душата най-много

Какво имаш предви с нечиста религия/духовност?

[npp]

Какво имаш предви с нечиста религия/духовност?

лошата - т.е. когато не се работи за спасение на човеците, но за съсипване

[RagioL]

Бих предложил гледна точка от страна на Сефирот?

[Mary_Jane_69]

Добре материалното е създадено, вземи предвид една къща, тя е създадена от хора. Хората - представители с "душа". А кво остава за камъните, те не са. Еми тук вече е дело на Господа, шегувам се, природа разбира се. Понеже един човек не може да си общува с един камък, се води просто монолог, в който "одушевеният" има главната роля.

В такъв случай стигаме до извода, че и човекът е създаден от човек, но тук се пресреща с дъвканата теория "Кое е по-рано, яйцето или кокошката." И когато човек не могъл да си обясни това явление, създал Господа, щото му било скучно и тепърва открили седемлистника в градината.
После се наслагват и психология с времето - как трябва човешката "душа" да вярва в нещо, как вярата й помага и променя светогледа на нещата, как хората стават поданици. И етц.
Сравни сега как може един камък "да вярва", тъй както "вярва" и човешката "душа"?

Когато на човека в миналото, камъкът му е отговарял чат-пат и то само ако е бил под въздействие на природни билки, се сетил че няма да я бъде тая, и си казал - камъкът е неодушевен. После открил, че и мозък няма, нито органи, как е възможно да мисли? Пък нали разумът е нещо върховно, може ли едно животно да размишлява относно daily routines - да/не, няма значение, мисля че постът ми беше странно обоснован, но при такъв странен (интересен) въпрос.

А да, не дочетох. Или може би всъщност съм.
Няма душа, както виждате кавичките, душата е мисли, няма нищо мистично, нищо свръх, нищо неестествено, нищо дело на Божия намеса. Когато видя доказателства за наличие на "душа", "Бог", "розови еднорози", или не... без кавичките:
розови еднорози
"Рай" & "Ад" по начина, или близък, по който са представяни, пак ще се замисля съществуват ли.

[ifyouonlyknew]

Цялата идея с душата според мен е възникнала в главата на някой с екзистенциална криза в опит да успокои съзнанието си че каквото и да правиш и колкото и да грешиш,има една "Божествена" частичка от теб,която е чиста и само съзнанието е нечисто. Всички идеализират някаква част която наричаме душа,за да залъжат себе си че има нещо си там,което ги прави хора. Ако я има,би било логично тя да носи всичко човечно от човека дори след смъртта и би трябвало тя да е заредена с това. С преживяването и с всичко човечно у човека,защото уж без душа човек е една торба органи.

Философията доколкото знам издига също така и разума...така че това го изключвам..но в религията много се котира тази теория,"душата остава след вас така че не я петнете"..според мен има доза истина,но прекаляват с това издигане и възвишаване..