Искрено не вярвам, че един човек може да е само с един човек. Да не пожелава други, да не целува други, да не спи с други. Искрено не вярвам. Това е тъжно, но факт. На света има милиарди хора и не е възможно в сърцето ти да има само един. Може да има специално място в него, но за да е специално, значи би трябвало да има и други, не чак толкова специални, в които хората ще идват и ще си отиват. Нещо като стаи под наем, с една единствена, която ще е пет звездна и на която трябва да дадеш ключ и на човека в нея, защото не може да отнемаш свободата му.
Интересното е, че това се отнася и за мен. Не казвам, че със сигурност ще е така, а че има такава възможност, може би.
Това е доста тъжно, понеже искам в сърцето на някой, да има само една стая, само за мен, но тъжното е, че аз не мога да обещая със сигурност същото. Дали е егоистично? Сигурно.Но може би ми е останала и малко вяра в чистата любов, точно противоположната на описаната с която все си противоречим.
И въпреки това. Не вярвам. Нямам доверие. Интуицията ми работи. Винаги. И винаги усещам кога има нещо скрито. Винаги. Как да вярвам в такъв случай? Не, аз не само не вярвам, аз знам. Когато не вярваш, значи все пак има вероятност и да грешиш, но аз съм сигурна. За всички. (след 'всички' знам, че много от вас ще се възпротивят. Искам само да кажа, че няма да споря относно това)

П.П. Мисля и че по тази причина, никога няма да се реша и да се почувствам готова да имам деца.