Бихте ли го направили?

[Лято]

Извинявам се за неточното заглавие, но не съм сигурна как да го формулирам.. Като цяло нямам точен въпрос относно какво да правя, защото съм решила - макар и да имам колебания, но все пак приемам съвети, случки от личен опит.
Та, става въпрос за момче, с което ходихме почти 6 месеца и скъсахме миналата година по това време. Познавам го още от основното и може да се каже, че винаги сме били в една компания, от много добър приятел ми стана гадже. За него мога да говоря само хубаво - супер добричък, миличък,умен, амбициозен, имам му страшно доверие, винаги се е отнасял с мен страшно добре. Причината да се разделим няма да я споменавам, но проблемите започнаха главно след раздялата ни.. Сега сме 11ти клас, от девети някъде стана голяма мода да се пуши марихуана. Първо беше само на купончета и поводи. Мен това така и не ме зариби, слава Богу. Въпросното момче, което ще назова Иво, за съжаление е доста по-податливо. Докато ходехме рядко се козеше като цяло, но след като скъсахме започна да се води с нова компания - момчета, които си е известно на целия град, че се занимават само с това, има и дилъри от тях. В едно училище сме, пък и прекалено много общи приятели - разбрах, че малко по малко е почнал всеки ден да се кози. След като вече не беше с мен, не виждах защо това да е мой проблем - всеки си има глава и право да прави, каквото иска. За една година мога да кажа, че се превърна в боклук.Поради дългото ни приятелство е имало моменти, в които да ми липсва и да ми е тъжно, че стана такъв, но не исках да се занимавам с така да се каже неадекватни хора. От месец насам отново се събираме някогашната ни разпръсната компания. Като го погледна още виждам онова усмихнато и добро момче, но тревата му се е отразила - загубил е доста килограми, постоянното му състояние е да е "горе", изнервя се като не е пушил един ден.. Супер мъчно ми стана. Преди две седмици бяхме останали двамата навън и беше чист, заради някакви кръвни проби и ми се обясни как още е влюбен в мен, винаги е бил. След като сме се разделили всичко му било безразлично и почнал от мъка да се напушва.Поиска отново да се съберем, но аз казах, че като цяло не мога да приема тревата да бъде по-важна от мен и през цялото време да е напушен, неприятно ми е. От тогава насам намали пушенето, всеки ден си говорим и ми обещава, че ако му дам втори шанс ще го спре съвсем, казва че му влияя добре и че съм най-хубавото нещо в живота му, че ще го направи ако му помагам и съм до него.Смисъл сам се усеща накъде отиват нещата..
Тук е момента, в който ми става супер тъпо и чудно какво да правя. В момента не харесвам никого, не се занимавам с никого. Не съм човек, който да тръгне просто ей така с някого и като цяло не обичам да се занимавам с бившите си - щом един път не се е получило, почти невъзможно да се получи втория. Като се замисля с него ми беше супер, разбирахме се, имаме си доверие. Наистина нямам толкова силни чувства, колкото неговите, но не ми е базразличен. Имено това е - пука ми.. Чувство за вина ме изяжда и много ме боли от това, че един вид е пропаднал, заради мен. Вярно, че може да е оправдание, но ако не го бях зарязала тогава, може би нямаше да е зависим днес.. Чувствам вина, дори и да не трябва и един вид искам да тръгна с него, да се опитам да го променя, пък в крайна сметка - нищо няма да загубя. Знам, че приятелиете му го дърпат много назад, но не е късно да се промени. Ще кажете, че не е голяма работа, че пуши масур, но аз виждам, че наистина е пристрастен. Най-лошото, което най-много ме притеснява, че компанията му почнаха да си взимат и по-силни неща - пикота, амфетки.. Много от тях вече наистина са си баш наркомани и ме е страх, че някои път и моят човек уж само ще пробва, а тези нещо са голяма зарибявка.
Искам да пробвам да направя нещо, защото знам какъв беше преди.. Може би не съм аз човека, но всъщност няма кой - учителите си затварят очите, родителите не предполагат, а сегашните му приятели са по-зле от него, старите го оставиха като видяха, че се проваля..
Та това е. Почти съм убедена, че така трябва да направя. Главно за него, но и за съвестта си. Интересно ми е вие какво смятате като цяло и бихте ли се занимавали с някой, който всеки ден е напушен?

[mila_pila]

Не тръгвай с него от чувство за вина, той не ти е благотворителен случай; ако той сам не реши, че иска да спре да пуши заради себе си, няма как да стане. Ти представяш ли си къде ще му излезе краят на това нещо, когато пак се разделите и той започне да ти натяква, че си му провалила живота

[djipsito]

Ех, и моя Иво беше тревоман..

Кво да ти кажа, аз съм била с двама тревомани досега. На пръсти се броят случаите когато съм се чувствала пренебрегната заради тревата. Единия даже докато беше с мен беше спрял да пуши по едно време, "да не ми давал лош пример" или от сорта. Та, ако е пушил се случваше рядко. Ама като скъсахме пробва кокаин и даже си мислеше, че е голяма работа. Идваше ми да говори и да ми ги обяснява някакви, ама аз го отрязах. Всъщност той осра нещата много жестоко и за това. Нямах чувства към него.

Иначе Иво.. с него ми беше много хубаво. Случвало се е да се дразня като е напушен в някои ситуации, ама не сме имали някви фрапиращи проблеми заради тревата. Или поне според мен тревата нямаше нищо общо с проблемите ни. И друго, беше ми бивш. Т.е бях имала нещо с него преди и пак се върнах след година, защото ми беше приятно и ми харесваше секса. Не виждам нищо лошо ако се искате още, да се вземете, голяма работа времето. Ако не сте се разделили за нещо супер сериозно, не мисля, че има проблем. Ти си знаеш.

Само трябва да си ясна и категорична за нещата, които искаш. Ако вземе да те манипулира с тая трева, че заради тебе било и някви простотии, заеби. И ако не си спазва думата, също заеби.

[midnight_escapade]

Едва ли ще спре напълно, дори и да се върнеш при него. Зависи колко го кефи да пуши..

[Anonys]

Дай му шанс и виж, дали ще спре да пуши не заради теб, а заради себе си. Отдели го от неговите приятели и го запознай с нови такива. Няма смисъл да ти е съвестно. Въпреки че ще направиш нещо добро за него, ако това е единствения начин.

[HollyGolightly]

Ако имаш чувства към него и имаш желание да се пробвате отново, не виждам защо не. Но ако се връщаш при него, само и единствено от чувство за вина, както и с мисълта да му помогнеш с наркотиците, ще останеш много разочарована. НЕ е твоя вината, че момъка няма воля да се накара сам да спре и да помисли кое е добро за него и кое не. В началото може и да видиш промяна, но най-много скоро да започне да си търси други оправдания и да прави същите мизерии. Както някой преди мен каза, той трябва да вземе решение и да спре заради самият себе си, а не заради теб.

[draid]

Мен ми се струва, че би тръгнала с него от съжаление. Ако е така, по-добре недей.

[Янархия_съм]

Пробвай, защо не. После по всяко време можеш да го зарежеш, а кой знае....може пък да преоткриеш чувствата си към него...

[baby_baby]

Едва ли ще спре напълно, дори и да се върнеш при него. Зависи колко го кефи да пуши..

+++

[fenastz]

Я остави човека на мира, тъпа путко, коя си ти че да определяш той какво ще си прави с живота?! Не стига, че ТИ СИ ВИНОВНА, че той е така ами и имаш наглостта да си играеш с него отново. Моят съвет е стой възможно най-далече от него и престани да се занимаваш с него, защото само влошаваш нещата!