Здравейте съфорумници!
Моята история не е тъжна, а просто ме напряга ужасно много. Преди около 2 месеца време мислех, че съм готов за сериозна връзка и мога да предложа, това от което момичето се нуждае в съответната връзка. И започнах да излизам с едно момиче. Преди бих казал, че е страхотна, а сега...е не съм съвсем сигурен. Тя е готина като човек, хубава е, но е твърде много за мен във връзка. Проблемите са повече от хубавите неща. В началото знаете как е тръпка, не можем да се разделим. След това тя започна да ме ревнува от всичко, включително и от фитнеса ми, защото ми отнемал много време. Проблемът е, че сме ужасно твърде различни. Цялата ни ценностна система е различна. За мен на този етап (20-23-24) връзките са преходно нещо, един ден момичето го има на другия - не. Затова поставям приятелите и семейството, дори хобито над връзките ми. Затова и когато си разпределям времето тя остава по-назад. За мен това е нормално, но тя е свикнала да е принцесата. Иска цялото ми внимание и време. Не мога да й го дам. Не съм готов да се откажа от приятелите ми, от семейството ми, от учението ми, абе горе долу от всичко, за да я направя център на моя свят. Ние сме тотално различни и като хора - различни интереси, различно чувство за хумор, различни предпочитания за филми, книги, различни разбирания за света, нямаме много общо. Но ревността уби тръпката в мен. В началото аз нямах желание да излизам с други момичета, не виждах какво повече могат да ми дадат. Но с времето ревността ме отблъсна от нея, сега нямам особено желание да я виждам, да я чувам, да общуваме, защото това общуване води до напрежение и аз не искам да е така.