- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Скучно ми е, затова си правя тема.
Някаква илюзия ме е обзела..Онези двамата дебили се разхождат навън и вероятно ще ги чакам още час и половина-два да се приберат, та и скуката навлиза дълбоко в мен..3-ти април...Защо февруари и март минаха толкова бързо? Съжалявам, че не си седнах на гъза и не учих като хората през тези 2 месеца /поне имам още горе-долу толкова/ и в същото време съм толкова щастлива, че краят на април наближава. Малко остана, което ми вдъхва някаква надежда. Илюзията..Тя беше причината да напиша темата. От два дена насам го чувствам толкова близо. Сякаш е до мен. Вчера като говорихме, илюзията беше толкова реална. И в същото време знаех, че е просто илюзия. А онези гласове, които се чуваха..Сега разбрах защо бяха. Улиците, центъра на пролетен Бургас, строежите и..онази музика. Не гласове, а спомени. Спомени бяха. Толкова пресни и истински. А фактът, че скоро ще надграждаме същите тези спомени, ме радва толкова много. Предстоят поредица от няколко толкова красиви празника, а след тях магията ще се върне. Магия, а? Илюзията ще се превърне в магия..Парадокс. Времето някак ме кара да летя. Извън контекста това изречение звучи като излязло от устата на луд. Като се замисля дори и в него звучи така..Не е ли луд този, който обича? Силно вярвам в любовта си. Интересното е, че някак границата между 'мое' и 'твое' се е размила. Някак това ме радва, въпреки че в очите на доста хора трябва да ме кара да тъжа. Какво е тъгата, след като щастието е близо?
Осъзнавам, че малко хора биха разбрали за какво точно става въпрос в темата, но скуката, илюзията и любовта са ужасно /хубаво/ нещо. Извинявам се на тези, които са решили да я прочетат. Arrivederci.
Уел на мен пак ми се пише. Имам напредък..Не съм писала от отдаааавна. Та тъй..Някой иска ли да ми даде идея?
нема си бъбрив ще си промотирам салама.
ти заинтересована ли си?
По последни сведения 102 беше с една съфорумка..Интересно как за бога е хомо?
ти си като информационна агенция
все нови неща научавам от теб