Отговор в тема
Воайор гаден! За тва ли стъклата на спалнята са вечно оплескани с нещо лепкаво от външната страна?!?Първоначално написано от golemiq_korab_minava
Пък аз лично съм й извадил ноктите и зъбите, за да не е способна на такива неща.
Най-вече като се стигне до период на лигавене.Обожавам да се лигавя особено ако е с девойки.Обожавам да седя в ролята на циркаджията и ако е нужно и по брутален да съм .Последните две години в училището много често се случваше,но напоследък далеч не е толкова често.Обичам отраканите "каки" дето не чакат мъжа, а направо се хвърлят без да ги притеснява нищо,обичам непознатите мацки дето ме заговарят без и грам да се познаваме. Обичам "каките" дето ме издигат в очите на един куп народ в заведенията или на друго място.Притеснявам се дори да ги погледна понякога,но усетя ли по-голям интерес към моята персона сякаш някакви окови падат...поне временно...особено пък ако съм и подпийнал малко...нищо че след това отново ще се върна в суровата реалност.И това мацките са го усещали.Усети го и една мацка дето реши да ми говори на секси като предишният път беше разпитвала за данните ми и след това цялото заведение беше вперило очи в нашият бърз танц.Или пък моментът, в който 10 коча седяхме на една маса, а мен по пътя от тоалетната до масата две девойки ме поканиха на танц.Пак бърз. Кой кой поканил не е важно,но цялото заведение гледаше,че даже ме и подбъзикваха какъв съм.И много подобни случки.И все готини мацки се падат де'а.Обвързани,необвързани всякакви.Дааа обожавам отраканите мацки и имам нужда от такива моменти поне колкото да се почувствам малко човек и да излезна за някой друг ден от реалността.К'во пък явно външно поне не съм чак толкова грозенНо дотам.За другото явно не е опрял още ножа баш до кокала.Едно знам със сигурност.Каквото и да става аз като прошляк няма да умра.Няма и да се самоубивам.Ако стигна до това дередже просто няма да се напъвам да си търся храна и вода и за седмица и половина биологията ще си каже думата
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
ако не съществуваше интернет, най-вероятно никога нямаше да споделиш с никой, че нещо те мъчи, и щеше да бъдеш напълно сам. а сега не си. има десетки хора само в този форум, които биха ти обърнали внимание и биха съпреживявали емоциите ти, ако пожелаеш промяна. това е толкова прекрасно, по дяволите! събрали сме тук хора с различни животи и си говорим по-искрено, отколкото която и да е голяма група хора на живо. имаме възможността да си помагаме страшно много!
да не говорим че има и хора които са преживели подобни глупости и могат от личен опит да помогнат а не само да философеят
и пак не разбрах какво става...Най-вече като се стигне до период на лигавене.Обожавам да се лигавя особено ако е с девойки.Обожавам да седя в ролята на циркаджията и ако е нужно и по брутален да съм .Последните две години в училището много често се случваше,но напоследък далеч не е толкова често.Обичам отраканите "каки" дето не чакат мъжа, а направо се хвърлят без да ги притеснява нищо,обичам непознатите мацки дето ме заговарят без и грам да се познаваме. Обичам "каките" дето ме издигат в очите на един куп народ в заведенията или на друго място.Притеснявам се дори да ги погледна понякога,но усетя ли по-голям интерес към моята персона сякаш някакви окови падат...поне временно...особено пък ако съм и подпийнал малко...нищо че след това отново ще се върна в суровата реалност.И това мацките са го усещали.Усети го и една мацка дето реши да ми говори на секси като предишният път беше разпитвала за данните ми и след това цялото заведение беше вперило очи в нашият бърз танц.Или пък моментът, в който 10 коча седяхме на една маса, а мен по пътя от тоалетната до масата две девойки ме поканиха на танц.Пак бърз. Кой кой поканил не е важно,но цялото заведение гледаше,че даже ме и подбъзикваха какъв съм.И много подобни случки.И все готини мацки се падат де'а.Обвързани,необвързани всякакви.Дааа обожавам отраканите мацки и имам нужда от такива моменти поне колкото да се почувствам малко човек и да излезна за някой друг ден от реалността.К'во пък явно външно поне не съм чак толкова грозен
може би съм много тъп...
Ами да кажем,че просто предпочитам да си стоя с маската отколкото да се чувствам длъжен на някого,да имам усещането,че постоянно ме съжалява и поне да се заблуждавам,че съм на неговото ниво.Иначе едно е да искаш промяната, а съвсем друго да чувстваш вътрешната сила да я направиш.Мога да ти дам дори и най-дребен пример за някакво как да го кажа вътрешно дърпане за нещата така както са си въпреки,че видимо няма нищо общо.Когато едно време ми взеха GSM той имаше едно предпазно фолио на екрана и то така си стоеше.Постепенно започна да се отлепва и започнаха да ме карат да го махна.Нещо хич не ми се махаше въпреки,че беше просто едно найлонче.Трябваше почти само да си падне за да се реша да го махна.Някак не знам.Хич не ми се щеше да го махам.Така и с промяната.Искам я,но не усещам силата да я постигна.И все имам усещането,че успея ли някак да направя първата стъпка вече ще е много по-лесно.Ето например.До 12ти клас не бях ходил на кафе.Една съученичка веднъж ме покани с тях и започнах да го правя все по освободено с времето.Не бях и пил дотогава.Пак подобно нещо.Беше ме срам да танцувам в заведение пред хората.Пак подобно.Вече ми дреме на шапката и т.н. Но при всички случаи винаги е имало нещо,което ми е давало сила и нещо,което ме е поставяло пред свършен факт.Без да имам особено право на избор.Осъзнавам добре как звуча,но пък какво? Иначе и да съществуваше интернет все тая.Може би и тук нямаше да споделям.Въпреки,че и сега избягвам да го правя пред хора, с които имаме общи познати,защото не ми се ще по верижката това,което съм споделил да стигне до някой познат,на който аз не съм решил да му споделя.Пък и мразя да мъцам на главите на хората.И все пак за да се науча да споделям даже и в инернет имаше един много важен фактор.Период на около 3 години общуване 2006та-2009та с едно момиче дето вече не пише в този форум,но едно време въпреки,че бях нерегистриран,защото можеше и постнах една тема,защото наистина много ми беше натежало заради това,че завършвах,че една мацка ме разиграваше и много други неща,които вече съм позабравил ми постна електронната си поща,защото тогава фейсбук нямаше и ми предложи ако искам да и пиша.И до днес помня датата,защото на следващият ден имах имен ден.Въпросната дата беше 6ти май 2006та, а въпросното момиче се водеше тук black_heart.Към днешна дата само си се водим приятели във феисбук и дотолкова
Последно редактирано от Niakoitam : 05-01-2014 на 08:50
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Не си бил толко тъп, за колкото те смятах...
Недей са смей, маймуно ..... смешна....Не си бил толко тъп, за колкото те смятах...
Е то щото толкова е интересно ходенето на кафе и танцуването в дискотеки. Направо да припаднеш от кеф..
Или може би не си ходил именно, защото не ти се е и ходило тооолкова много, ами си подлижал на масата и за тва си искал.
Последно редактирано от golemiq_korab_minava : 05-01-2014 на 09:24
Всъщност не съм ходил,защото не съм искал да се чувствам като лепка, а не съм танцувал,защото ме е притеснявало да не ми се присмеят хората, а сега избягвам да каня пръв момичета на танц,защото ме е срам,защото си знам положението,защото не знам как ще го възприемат и защото може да са обвързани и гаджето им да ме гледа на кръв от някой ъгъл
Последно редактирано от Niakoitam : 05-01-2014 на 09:52
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
много мило звучи^^
блаблабла, окей, аз признавам, че се ядосвам, и се оттеглям
Именно за това, че те е било страх, за да не се изложиш пред хората, което пък е защото си много зависим от тяхното мнение.Всъщност не съм ходил,защото не съм искал да се чувствам като лепка, а не съм танцувал,защото ме е притеснявало да не ми се присмеят хората, а сега избягвам да каня пръв момичета на танц,защото ме е срам,защото си знам положението,защото не знам как ще го възприемат и защото може да са обвързани и гаджето им да ме гледа на кръв от някой ъгъл
А тва за гаджето.. ами ти във филма влизаш.. Не знам, ако си страхлив, ок, има много страхливи, както каза, харесват те момичетата, нямаш проблеми. Хайде, че наистина почна глупости да мрънкаш.. мъж ли си?
темата много ми прилича на тази http://www.teenproblem.net/forum/sho...BD%D0%B8%D0%B5
само че в мъжки вариант
WE ARE NOT ANGELS!
Ето виждаш ли? Даже и сама си отговори на поставеният от теб въпрос защо мразя да споделям нещата,които ми тежат и особено пък пред хора от обкръжението ми.блаблабла, окей, аз признавам, че се ядосвам, и се оттеглям
Може и да прозвучи малко грубо,но тази твоя реакция след има няма 5 минути вече ще съм я забравил тъй като изобщо даже и не се познаваме.От човек от обкръжението ми обаче и особено по-близък доста би ме заболяло.Та какъв е смисъла да му споделям като и без това няма смисъл като рано или късно ще му писне и просто ще се врътне по подобен начин с вид реакция тип:'Олеле колко си зле,нямам думи повече,не знам какво мога да направя и изобщо няма да се занимавам с теб.И без това си неспасяем случай". Защо пък да не ме мисли за нещо повече просто сблъсквайки се с маската ми и стената около мен.
golemiq_korab_minava прав си.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Честно ли го задаваш тоя въпрос?Защо пък да не ме мисли за нещо повече просто сблъсквайки се с маската ми и стената около мен.
Това е най-тъпото решение, което съм чувала.
Отговорът, ако все още се чудиш: Защото не ти е близък, ако познава маската ти.
Да, напълно нормално е да те прати по дяволите, ако само се оплакваш, той се опитва да ти помогне, но ти самият не искаш да си помогнеш. Еми че да. Това е пораженческо мислене, извиняване на страховете ти с обстоятелствата... кому е нужен такъв приятел? Аз претендирам да съм адски добра приятелка, винаги ще помогна, ще давам съвет, ще успокоявам... ама в един момент като видя, че тоя човек не иска аз да му помогна, независимо, че твърди обратното... еми, оттеглям се. Повече не искам да слушам за проблема, защото се ядосвам. Нормално.
Ами в такъв случай и на мен ми дреме на шапката.По-добре да ми гледат маската и стените,но да имам някой до себе си отколкото да им се разкрия и да им покажа слабостите си и те да ме унищожат или в по-добрият случай да си хванат партакешите и да си бият камшика(не отричам,че и аз съм го правил веднъж,за което отчасти съжалявам)...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
А, викаш, по-добре за протокола, за пред обществото да имаш някой до себе си, който не те познава.
До такава степен ли робуваш на общественото мнение?
Много, много жалко.
Не ми е проблем.И без това цял живот съм бил вълк единак. Така са се стичали обстоятелствата просто.А от 2006та насам винаги се намира човек, на който да държа...предимно в интернет и да споделям такива неща. В повечето пъти временно,но пък вече сякаш започвам да свиквам. И не,не е за пред обществото, а поне някога да има хора с които да изпия една биричка отвреме навреме като равен с равен за да не ми е хептен самотно.Останалото просто не ги интересува.Един такъв съученик лекенце дето 8 години едвали не ми се кълнеше,че ми е най-добрият приятел и дори се опитваше понякога да ме защитава същевременно показвайки си най-големиге лекефски качества като се почуства силен за да се доказва пред приятелите на по-големият му брат или не знам каквовърху мен всъщност впоследствие ми заби най-големият нож в гърба.Предаде ме за пореден път без да му мигне окото и тоя път беше фатално.Ама изобщо и грам не ме интересува,че този път беше за да защити комплексираният си братовчед.Вече 8 години в редките ни засечки повече от Здрасти няма, не искам и да има.А за вътрешният ми свят изобщо не му бях говорил.Представям си ако бях и съм много доволен,че не бях.Не търся чак такова близко приятелство.Аз на мен си не мога да имам вяра камо ли пък на някой друг.На мен просто ми липсва любовта.Само и единствено там съм склонен да дам такова приятелство,за което говориш на човек,който е на една ръка разстояние от мен.При условието,че обаче и от отрещната страна получавам същата откритост и всеки е толерантен към проблемите на другият.А разни дето се мислят за по-високо от мен,защото съм им показал,че изобщо не съм толкова силен колкото евентуално може и да са си мислели не ми трябват.Както казах мразя да се чувствам длъжен,съжаляван и по нисш.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Напротив.
Няма да си я забравил, защото постоянно те удря в моментите, в които си сам. Връхлита те с такава сила, че горния ти пост е пълно лицемерие.
Не можеш да помогнеш на човек, който не иска сам да си помогне.
Не знам защо определението 'вълк единак' трябва да означава сила, търпение, независимост и др. Не знам защо се гледа на нещо самодостатъчно и гордо. Точно умението да контактуваш, познаваш и чувстваш човекът срещу теб трябва да бъде това, което впечатлява някого.
//някакви разкъсани мисли.
Вълк единак е човек, който не е толкова сам, колкото не му пука от тази реалност и си живее както си знае.
Тоест, найкотам не е вълк единак. Той е по-чувствителен, срамежлив и раним самотник.
Не, няма любовта да те спаси от теб самия.. тя дори няма да дойде, ако не се научиш да живееш добре без нея .
първо секса, после любовта
golemiq_korab_minava
Поживьом увидим както се казва в една фраза.Все пак хората са казали че любовта давала крила.В противен случай жива и здрава да е.Иначе че съм срамежлив срамежлив съм...с определени хора,мога и бая да излезна от границите на срамежливостта обаче,ако отсрещната страна ме предизвика някак.Ма да знаеш,че изобщо не ме притесни оная девойка дето реши да ми се прави на яко отракана в ритъма на танца да и премеря със шепи гърдите така между другото. Просто някак усетих момента и че мацката ще се направи,че няма да го усети и че ще мога да се оправдая ако е нужно.Аз съм някакво странно същество на моменти
Иначе току виж наистина съм се превърнал в чудовището от един сън.Разбира се метафорично казано.Защото понякога наистина усещам и се изумявам как трудно успявам да се контролирам и не знам в каква посока ще избуи всички евентуално.
Иначе DisappointedDreamer не мисля,че ме познаваш по-добре от мен си но както и да е.Като цяло нищо не си разбрала от поста ми. И да ако дилемата е да съм сам или да споделям много лични неща с хора като оня тъп предател предпочитам да съм си сам или с маска
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
^Мда, защото само това са ти изборите, нали? Сам или маска.
Стой си в застоя, тогава. Пропилей живота си.
Всъщност не отричам,че често чувствам живота си в застой.Често ми е и гадно и даже се оплаквам и тук.И когато видя теми подобни на тази наистина ми става тъжничко. Но когато си спомня някои неща,които ме накара да се припомня този разговор някак се вдъхновявам вътрешно и си казвам: "Ебал съм го и у живота! Каквото е писано това ще стане.В крайна сметка така или иначе никой не излиза жив от него".
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
