- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Мемоарите на една меланхолия
Всъщност не отричам,че често чувствам живота си в застой.Често ми е и гадно и даже се оплаквам и тук.И когато видя теми подобни на тази наистина ми става тъжничко. Но когато си спомня някои неща,които ме накара да се припомня този разговор някак се вдъхновявам вътрешно и си казвам: "Ебал съм го и у живота! Каквото е писано това ще стане.В крайна сметка така или иначе никой не излиза жив от него".![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!