Напоследък все по-често попадам на следната ситуация - засичам се случайно със "стари приятели" от тийн годините (да кажем отпреди 5-6 години), с които все още си имаме координати и всеки може да викне другия когато иска общо взето, и се почва едно "оооооооо, (...името), ама кво ставаааа, ама къде сиии..", "айде с нас еди-къде си" или "аре да правиме тва тва и тва" и т.н., но реално през останалото време този човек не поддържа никакви контакти с тебе и дори и нещото, за което те кани да вършите заедно (примерно каране на колело, излет и т.н.) , да го прави с други хора, пак няма да се сети за теб да те извика, а само ще се прави на голям приятел като те засече.
Мисълта ми е следната - има ли някакво количество лицемерие в това да видиш на живо някой човек, който не си виждал от много време, да му се усмихваш, да му се мазниш дори, прегръдки, мили думички и т.н., но реално без да се сещаш за него през останалото време?