Здравейте, не пиша често по такива форуми, но когато се налага и искам съвет от някого го правя, въпреки че имам доста хора до мен, се нуждая и от други мнения. Преди 7 месеца ми се случи да се влюбя наистина. Може би първото такова усещане в живота ми. Момичето ме намери. Отначало нямах чувства към нея, изглеждаше ми като досаден човек и въпреки това не се държах зле с нея. Постепенно я заобичах. И двамата бяхме на седмото небе от щастие. Бяхме лудо влюбени.. дали? Бях и се доверил максимално. Знаете за всички думи и обещания на момичетата, няма смисъл да ви ги цитирам.. всеки от вас е запознат предполагам. И така, преди 10 дни, както всичко си беше розово ми изтърси, че иска да сме само приятели и съм я бил изтощил? wtf? Не била готова за сериозна връзка и го осъзнала. Посъветвах се с приятели. Казаха ми, че това е второто най-смешно оправдание, след "вината не е в теб". Говорих много пъти с нея и каза, че категорично няма друг в живота и. Не искам да я забравям, не мисля че и бих могъл. Не съм и сторил нищо, но ако и досаждам и я моля, то никога няма да се получат нещата. Бих направил всичко за нея, буквално. Не мисля, че би се появило друго момиче, което да ме плени така. Нека да изключим съветите и за "връзка, с която да я забравиш". Не искам. Има ли истинска любов днес? Всичко ли е временно? Всеки ли гледа да се възползва от другия? "Обичам те" стана по-често ползван израз от "Здрасти". Какво е вашето мнение?