Изчетох ти цялата тема. Разбирам мъките ти, но не разбирам държанието ти. Защо целенасочено се опитваш да си набиваш някакви глупости, от които се самонараняваш. Може би ти харесва да се самосъжаляваш? Спомените, помниш как диша.... кому е нужно - не на теб, не на нея, не на новото й гадже. Няма какво да направиш. Като се държиш като амеба няма да промениш нищо. И тия работи хобита-мобита, приятели, излизаници - не помагат. Помага говоренето, но не с нея, не с вашите, а с приятелка, момиче, което знаеш, че не можеш да харесаш, което не може да те хареса и й кажи всичко. Загърби спомените. Говори спокойно с някого, успокой си нервите. Момченце, на 16 си. Ако го караш така на моите години ще си в психодиспансер минимум. Всеки е минавал през такава драма, не изключвам себе си. Преживявам си мацката често, често, но също така съм се научил да не мисля за нея през цялото време.