Шизофрения

[ShtrudeL]

Почти всеки път, когато ходех на театър се разревавах. Независимо дали беше тъжен, забавен или дори куклен. Може би защото твърде много започвах да вярвам на актьорите и емоциите им. И този път не пропуснах.
Прибирайки се и отивайки към най-близката спирка, все още зашеметена от драмата в театъра, пренесла се в главата ми (или поне в следващия един час), усетих как нещо нервничи около мен, спазвайки дистанция. Бяхме само аз, той и некролозите на баби и дядовци, залепени по спирката. Беше свит, нервен и въртящ се в кръг. Усещах го как диша тежко. И двамата гледахме в посоката, от която трябваше да дойде трамвая, когато..
- Пушиш ли? - Чух гласът му зад гърба си.
- Не. - Обърнах се и видях изгарящите му очи.
След точно две минути и три минаващи баби, той отново ме заговори.
- Пушиш ли?
Дежа ву?
- Не?..
Вече си мислех, че го беше срам, или му е неудобно да ми предложи да се напушим, а след това да се изчукаме. Не разбирам защо хората ме мислеха за прекалено мила, крехка и срамежлива. Всички, с които бях излизала твърдяха, че ги е страх да не ме обидят или наранят. Каква простотия. Аз просто не изпитвам нужда да говоря толкова, а това, че обичам да се гушкам, съвсем не означава, че не искам и да правя секс.
След още минута и половина и едно минаващо улично псе, онзи отново ме заговори.
- Аз съм Мартин! - подаде ръката си.
- Окей. Аз съм Съни. И не пуша. - подадох ръката си.
- Не ме разбирай погрешно. Не съм някакъв психопат, който иска да те отвлече в някоя тъмна уличка и да те изнасили.
- О.. - погледнах го разочаровано.
- Кой трамвай чакаш?
- Пет. - Казах.
- Пет? И аз! - Каза той.
Трамвая дойде. Беше почти празен, предвид факта, че минаваше 20:30PM. Седнахме най-отзад на последните седалки. Не знаех какво да му кажа. Не изпитвах нужда да бъда чаровна. Изведнъж хвана ръката ми и обърна дланта ми.
- Виж! Това е линията ти на живота! - посочи една от линиите на дланта ми, плъзвайки пръста си по нея.
- Интересно! Ще живея ли дълго? Не искам да умра на деведесет и седем с адски болки в костите и памперс.
Той ме погледна и се усмихна.
- А това тук е линията на сърцето! - плъзна пръста си.
- Тук вече грешиш! - дръпнах ръката си. - Сърцето ми си е на мястото! В гръдния кош.
- Ндаа.. Виждам, че ти е интересно. Поне опитах.
- О, такова е!
- Къде слизаш?
- На следващата спирка.
- Мхмм, аз също.
Може би това беше моментът, в който ще ми предложи секс.
- Искаш ли да излезем някой път?
Мисля, че това беше третото ‘Пушиш ли?’.
- Може. - излъгах. - Това е номера ми. Обади се.
И му дадох номер. Някакъв.
- Окей, чао! Беше ми приятно.
И двамата поехме в различни посоки.
След около два месеца го видях отново съвсем случайно. В трамвая. Същата седалка, същото място, същото време.
- Здравей! - Стана ми кофти, че го отрязах с фалшивия номер и реших поне да не се правя и на по-голяма кучка като не го поздравя.
- Коя си ти? - Изгледа ме странно.
Явно вече бях станала такава.
- Не помниш ли? Запознахме се преди време на спирката, докато чакахме трамвая.
- Сигурно се бъркаш. Не те познавам.
- Я стига! Разменихме си телефоните. - Не знам защо ми пукаше от факта, че един непознат бе решил да ме отреже.
- Наистина.. не те познавам.
И слезе от трамвая.
Мина една седмица. Видях го. Отново. Този път бях кучката, която се направи, че не го е видяла.
- Хей! - хвана ме за рамото и ме обърна към себе си. Бях забелязаната кучка. - Даваш ми фалшив номер, а сега се правиш, че не ме познаваш?! Да беше казала още в началото, че не ме харесваш!
- Моля? Аз ли се правя, че не те познавам? Видях те преди седмица и ТИ се направи, че не ме познаваш!
- Глупости! Очевидно си ме объркала с някой друг.
- Не, не съм! - Сигурна бях, че не съм.
- Хубаво. Няма да споря.
Този път и двамата пътувахме до другия край на града. Това означаваше едно 40-50 минути неловкост.
- Явно срещите ни ще са само транспортни.
Погледнах го сърдито и не отговорих.
- С какво се занимаваш? - Той обаче беше настоятелен, а на мен не ми се занимаваше да се съпротивлявам и му отговарях без много подробности.
- Работя като интериорен дизайнер.
- Супер. Това е яко. Аз учех за архитект, но ме изхвърлиха от колежа.
- Побой? Трева? Секс с преподавателка?
- Параноидна шизофрения.
Гадна кучка.
- Извинявай..
- Не се извинявай.
В следващите двайсет минути говорехме на всякакви тъпи теми и не позволявахме да настъпи неловко мълчание, само и само да не заговорим за Нея - госпожица шизофрения. И не че не изгарях от желание да вляза в главата му. Знаех много добре, че всяко негово по-сериозно действие, като това да премести пепелник от шкафчето на масата, би му коствало огромно психическо усилие. Изведнъж ми стана интересен.
- Радвам се, че се видяхме отново! - стана от седалката и слезе една спирка преди неговата. Не го видях повече.
С течения на обстоятелствата обаче, се видях с приятел, който се оказа, че го познава бегло.
- Разправят, че е наркоман, който бил шест месеца в затвора, само за да не изперка навън. Сега прави какво ли не, за да изкара пари, за да си купи хапчетата. Не съм го виждал от много време.
————
Изминаха пет години. Беше събота. Около 15:00. Седях на пейка в парка и четях книжка, когато до мен седна възрастен мъж. Усещах, че ме гледа.
- Пушите ли?
Изведнъж вдигнах поглед и бавно оставих книгата в скута си.
- Да. - Подадох му цигара.



-----------------------------
П.П. Не стана както е в главата ми, но толкоЗ.

[yakuza_]

Ми лекувай се, успех!

[SHPAIdURmeN]

Mноу добро !!


Кога е продължението

[ShtrudeL]

всъщност е по действителен случай със 78% украса. ^^

[AnarchyBoy]

Не се казваш Съни ;/

[AnarchyBoy]

I call that fake'n'gay..

[Fisherman]

кво става ебач,мениджър на 4 магазина по черноморието,филантроп,бод ибилдър,моторист и гениален интернет трол

[tireheb]

ФИЛАНТРОП ЛИ ВЕ
АХАХАХА

[Lilanda]

кво става ебач,мениджър на 4 магазина по черноморието,филантроп,бод ибилдър,моторист и гениален интернет трол

О Фиш, ти се завърна.

[AnarchyBoy]

[fUcKsMiLe]

О Фиш, ти се завърна.

Как пък ги забелязваш тия неща. Аз несъзнателно му пропуснах поста...

[Lilanda]

Е това е Фишърман все пак. Простотията му няма как да не се забележи.

[Mary_Jane_69]

Бях забравила темите на Щрудела, сега се чувствам цяла

[skatew]

За първи път прочитам нещо толкова дълго във форума. Хвана ми интереса

[ShtrudeL]

йей

това май си го обичам повече http://www.teenproblem.net/forum/sho...9F%D0%98%D0%9D

[Lilanda]

На мен пък "Шизофрения" ми харесва повече. ;3

[tireheb]

ахахахах

[RagioL]

дай да се изчукаме тогава като не си срамежлива

[ShtrudeL]

Кой е казал, че не съм? ^^

[RagioL]

казваш че си срамежлива но не прекалено, така ли?

[ShtrudeL]

Нищо не казвам. Къде видя да съм споменавала нещо за срамежливостта си или не?

[RagioL]

нейде из текста който така и не дочетох.

[galaxy29]

Ми лекувай се, успех!

[Lilanda]

Вече си мислех, че го беше срам, или му е неудобно да ми предложи да се напушим, а след това да се изчукаме. Не разбирам защо хората ме мислеха за прекалено мила, крехка и срамежлива. Всички, с които бях излизала твърдяха, че ги е страх да не ме обидят или наранят. Каква простотия. Аз просто не изпитвам нужда да говоря толкова, а това, че обичам да се гушкам, съвсем не означава, че не искам и да правя секс.

Дъа, това е толкова "Срамежлива съм".

[ShtrudeL]

whoaa, не знаех, че когато човек пише разказ/роман/етц, то той е на 100% истина и преживян. (( Сега вече наистина ще си търся билет до Нарния!