Не съм изневерявал, но съм обмислял /Което е също толкова гадно./ изневяра.
Изневерявали са ми, ужасно е.
Преди време бях абсолютно против изневярата, вярвах /колкото и наивно да звучи/ в разни любови и прочие и бях убеден, че любов и изневяра няма как да съществуват едновременно.
Защото "ако изневерявам, изневерявам не само на нея, но и на себе си и на избора си."
В предната ми връзка, осъзнах, че е възможно да си омръзнеш с някого, колкото и да се обичате. Понякога просто нещо ти липсва и не е задължително партньора/ката да са виновни.. Например аз изпитвам нужда от свалки и флиртове, дори и да не изневерявам.. не виждам лошо в това да си флиртувам. Просто това ме поддържа жив, така да кажа. Промених се.

Та
Тези хора изневеряват, защото нещо /Може и подсъзнателно./ им липсва.
Бих изневерил заради доста неща; тръпка, липса, желание, напук, инат и доста още..
Всяко нещо има своя край, да секса може да омръзне, колкото и да не го вярвах.
По принцип съм моногамен, на практика обаче.. не много..
Мисля го да, мога да се оженя и да бъда само с една, но тя ще трябва да се заеме с не леката и отчайващо дълга задача, да ме изкара от всички фази на игнориране и непукизъм, които развих като защитен механизъм, в отговор на огромната зейнала рана образувала се върху крехката ми /тогава/ душица.
"Не съм изневерявал, но съм обмислял /Което е също толкова гадно./ изневяра."