Той беше на принципа 20-30 дни ще те пренебрегвам и ще се държа с теб все едно си ми длъжна за това, че ти отделям някакво време и внимание и че въобще съм с теб, а през следващите 10 ще ти повтарям колко си прекрасна и какъв късметлия съм, че те имам. Усещах, че това май не е съвсем нормално, но по някаква глупава причина търпях 30те дни само за да я докараме пак до заветните 10. А и винеше мен за лошото си държание. Затова преглъщах.Предполагам просто не съм искала да си отворя очите и да осъзная, че е редно винаги да се интересува от мен и да ми е опора, а не само понякога.