Тези, които никога не плачат, от гордост или страх, че някой ще разбере, че те имат чувства. Тези, които имат принципи, които са готови да бранят дори с цената на живота си, само и само да не се окаже живота им лъжа. Тези, които винаги знаят какво е "правилното" и не се вслушват в теб, защото току виж ги изкараш от зоната им на комфорт. Тези, които вървят с рогата напред и се блъскат хиляди пъти в една и съща стена, но не спират, защото са горди. И естествено тези, които пак от гордост никога, ама никога не приемат помощ от друг...
Това са хора, които са слаби и имат нужда от закрила и обич.
За съжаление някои от тези индивиди явно никога не си свалят гордата черупка.
Аз имах търпение да се занимавам с такъв индивид повече от 10 години и най-вероятно никога няма да се промени.
Това ми беше грешката.
Следващият път като видя мазната гордост на някого по лицето - бягам надалеч. Вярата, че някой, някога си ще се промени е най-голямата грешка, която хората допускат.
Вярвам, че много хора от форума знаят това, но ще се радвам, ако съм успяла да осведомя поне един, който още не се е сблъскал това.
Олекна ми. Peace.
Последно редактирано от Minwu : 07-26-2014 на 15:00