- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Августин Господинов
Аз защо си мисля, че не е ново? :о Иначе го харесвам май, така се води. Противоречиви чувства като цяло. Тук-таме нещо интересно, тук-таме не ми харесва... Моментно. Харесвам Карибиана, а Кондова ми е огромна любов.
Августин Господинов също звучи познато като име, но никога не съм чела нещо негово.
И на мен Камелия Кондова ми е любимка, въпреки че, признавам си, не винаги разбирам стиховете и. И все пак при всяко нейно стихотворение настръхвам.
Най -тъжните мъже се изваляха.
Дори не носех белия си шал.
И как разбраха, че ще бъда стряха?
Самият Господ би заподозрял...
Най-тъжните мъже обединиха
разбитите си, винени сърца.
И оживяха в два пиянски стиха.
/Но никак ни живяха след това./
Ако и днес безсмъртие ги трови -
и ровят моя делник като кърт -
съвсем не са за Тази смърт готови.
Защото съм простила Тази смърт.
Аз така се разделям, Любов.
Аз ...така се разделям.
Ти, прости, че не беше готов.
/Извънредна неделя./
Изживях я недели напред
- като вълк, но и куче.
Ти не бива да дишаш поет –
кислород не се учи.
Аз не съм медицинска сестра,
/а опитвах да бъда./
Само дишай – за мен е вина,
но за теб ще е мъдрост!
Само дишай –за мен е провал,
но провалът ме храни.
И каквото /безспорно/ си дал,
ще те пази от рани.
И след руси до гроб имена,
ще попаднеш на име.
Чак след мене ще бъдеш мъжа,
който исках да имам.
I`m trying to make your dreams come true...
Блаб!!! ;3
Августин Господинов го преоткрих, благодарение на теб. Чудесен е, влюбена съм в него.
Напомня ми болезнено на Буковски, който обожавам, съответно обожавам и по-младата и красива версия-Августин.
Завиждам на Рене!
Обожавам го, за момента повече не мога да кажа, обгърната съм от прекрасните разкази, които току-що прочетох, като се осъзная ще пиша повече!!!![]()
всички, изброени дотук съм ги чела, но следа в съзнанието са ми оставили само Елин и Августин.
Медиант е автор на страхотни текстове и музика.
https://www.youtube.com/user/TheMediantBG/videos
дори да не го познавах лично, пак щях да съм му огромна почитателка ^^
Аз съм потресена от факта, че се кефите, че ви е писал. Той пише на всички...
в моите рими ли видя причината за твойта несполука
къде си виждал ти бг наркоман.. тука
:Д Буковски е твърде голям позьор, за да бъде определян като най-искреният и истинският. Мое мнение.
верно си е
елементарен е
но добре представя елементарното
абе, и аз отдавна го чета и много го харесвах ужким. те стиховете му са си готини.
но след като ми потърси приятелство във фейса и започна току да ме пита за някакъв фийдбек, някак започнах неволно да му столквам профила и в интервютата си изобщо не ме впечатлява, даже напротив. имаше скоро едно интервю, в което се говореше най-вече за това как бил забъркан в порно индустрията и колко било яко, че чукал жени, за които неговите приятели само си мечтаят. но това си е мой проблем, те моите ценности са различни и такъв тип живеене ми е противно.
като поет е чуден, чакам да излезне стихосбирката му септември))))
Тъй като е почти 12 и виното ни(ми) свърши, реших да се разпиша в темата.
Няма да го коментирам Августин, защото колкото и хубаво (?) да пише, не е достатъчно, за да си изградя мнение. Безразлично.
За Буковски бих казала, че е добре да си чел негови произведения от обща култура. Но светът може и без него. Дори светът чудесно се справя и без да е чел господин Буковски.
ПП1: Трябва ли непременно да пиеш алкохол, за да си писател/поет?
ПП2: В крайна сметка има и други дроги.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
да, ако искаш да си велик
всичко е по-хубаво с алкохол
Нищо за себе си не намирам в на Августин Господинов поезията и фейсбук личността. И хич не искам да го чукам :Д
Ето нещо хубаво:
Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи.
Яна Кременска