Е ето я и моята история за измъчения ми живот .

[Deadlock]

Животът често е скапан, но нямаме какво да направим освен да приемем нещата такива, каквито са. Колкото и да са неприемливи. Не можеш да промениш баща си, нито хората, които те тормозят, нито миналото си. Можеш да се научиш да живееш в покой с тях и да насочваш енергията си към хубавата страна на живота.

Какво харесваш, какво обичаш, какво повдига духа ти?

Потопявай се в приятните усещания, дори да са дребни. Мисли си често за мечтите ти - за студентството, любовта, добрите приятели, които те чакат някъде там. Не давай на болката да те изяде, 'храни доброто и то ще расте.' Желая ти успех!

[FemaleEyes]

Мисли си често за мечтите ти - за студентството, любовта, добрите приятели, които те чакат някъде там. Не давай на болката да те изяде, 'храни доброто и то ще расте.' Желая ти успех!

С това съм съгласен. И аз всеки ден мисля за мечтите ми и това помага.

[FemaleEyes]

Между другото това може да те накара да цениш приятелите и нормалния живот. Колкото по-дълго си зле, толкова по-добре ще се почувстваш накрая... поне така предполагам според моето психическо състояние.