- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Да, бе, ясно, просто в случая ставаше дума за Pronovias и се заблудих.![]()
Спи ми се.
End of story.
Поне утре е четвъртък == почивка.
Чета,чета тук дискусията дето се заформи и ми иде да се плесна по челото 600+ 800+ 1000+ лева,евро или какво и да било да дадеш за няколко парчета плат е...просто това не мога да го осмисля.Явно на някой хора са им малко излишни парите,техните или по-скоро на техните родители...
Извинявам се предварително за напъналата ме емоция.![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Да не повярва човек, ама и с теб ще се съглася, и с Някойтам.
По темата:
Ям домати със сирене, гледам сериал насред пълната разтурия в стаята ми и изпитвам пълно задоволство...
И вина. Супертъпо направих, кво се врътнах и си тръгнах, той да не чете мисли? А миличкият ми се обади почти веднага след работа, още до вкъщи не беше стигнал, за да ме пита защо съм се вкиснала и как да ми оправи настроението. Толкова да е прекрасен, досетлив, нежен и грижовен, а аз да се държа като няква фръцла.
Ще му се реванширам!
Нее човек, аз не ходя в болниците заради имената им. Аз ходя при конкретни специалисти, в тоя случай човека който ми трябваше се намираше в Токуда. За първи път влизам там в интерес на истината. Имам информация за някой хора от кухнята да кажем. От болниците които си изброил добри специалисти има наистина във ВМА и ИСУЛ, Александровска си е малко трагедия. Аз лично уважавам най-много ВМА, но в конкретният случай, за конкретен проблем един от най-добрите лекари в момента се намира в Токуда. Между другото в Токуда си отидох на преглед с направление. Отклоних се, но специално в Александровска много внимавайте и ходете само при лекари за които имате информация.
Да те ограбят - безценно
минус 40лв, минус новия киндъл и минус един учебник, както и плюс много стрес
както и да е, де, важното е, че не ме пребиха
Чувствам се като пълна идиотка...ама така е като позволявам да ме правят на маймуна![]()
истината е, че малко хора могат да разберат защо една рокля струва 5+ бона. дори, още по-малко пък тези, споменаващи ПРОВИАНС
уеревър
вече съм чиста ^^ имам чувството, че съм се пропила с миризмата на противните бабки в рейса. така е кат' нямам смелостта да шофирам.
утре е петък, за последно тази седмица ще ставам рано.
уикенда ще го проспя ( :
Котито ми ме е сънувал как гоня морски котки.А утре е и рожденик, та ще се почерпим с нея за негово здраве. ;3 Малко ме е яд, че няма да съм до него в този ден, но поне се разбра каква е причината денят ми да се очертава толкова идеален.
![]()
Много ми е кофти, че най-вероятно няма да се видим с любовта в събота, нито в неделя, поради разни странични причини. Но пък другата седмица ще е посветена изцяло на него. Нямам какво да уча като цяло, единствено с майка ми трябва да се разправям за "честите" излизания. Не съм сигурна дали утре няма да имам възможност да мина през тях за 10 минути просто да го видя. ;с
Ох, ужас, разболявам се.
Не ща да съм болна.
Нещо не ме кефи какво си причиних на косата, май ще си сложа една кафява боя и ще приключа нещата.
Сещам се за стари песни, които са толкова яки, че отново ги слушам по 6758479279 пъти..
Бля. За първи път от доста време насам ми се случва да ми призлее при вида на някакво ястие. Направо съм потресена от вечерята тази вечер. Иу.
Случайно реших да видя какво имам за четене и колко и ми призля. :/ Не ми се занимава с нииищо!
Колкото повече наближава декември и ваканцията, толкова повече си мисля, че не искам да се прибирам.
Имам страхотни приятели. И съм адски тъжна, не бива да бъда толкова сантиментална. Пускам си филм, под завивките на топло.
Мех.
отново ми е скапано.. главата ме цепи от часове, той ме дразни и да..
но пък беше интересен ден, не очаквах такава "социалност", бях забравила е какво да се разхождам сама из борисовата и колко странни хора има там винаги :д контролното го оплесках май, не съм доволна, че си поглеждах тетрадката, но.. тъпа съм си
Лололо, успокойте се, т'ва, че си дал n лв за рокля веднъж в живота, не значи, че ти е практика, или че не знаеш цената на парите.
Awwwwwwwwwww! https://www.youtube.com/watch?v=iccscUFY860 Няма толкова сладурска реклама! Утре ще се замъкна с вратовръзката с пингвини! Трябваше да я спамна тук, хах.
<3
Имах прекрасен ден - пих прекрасен топъл шоколад, ядох прекрасни неща с прекрасен приятел, прекарах си прекрасно. Само дето аз не съм прекрасна. Гоня всички, които проявят дори минимални наченки на романтични чувства спрямо мен, вероятно от страх да не бъда разбита отново. Като предишните хиляда пъти, плюс-минус. Как ми се ще наистина някой да разбие стената... Ама дейба аз и строителството ти, то все едно египтяни са редили каменни блокове, бе. Имам странното чувство, че по тоя начин ще изгубя и много от приятелите си. Започвам да живея странен живот - уж всеки ден е различен, но е тооолкова еднообразен и празен, че прилича на кутия от обувки. Кога се превърнах в безчувствена черна дупка? И по-скофтеното - възможно ли е някога някой да я запълни тая въпросна Марианска падина? Не искам, не трябва да ставам като нея. Не, не трябва да си го позволявам.
Ама е прекрасно да си принцеса на собствената си самота и да гледаш от високо.
Може би е защото четох „На гости у дявола“, а може би не съвсем, но се замислих над следния цитат:
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
Само дето няма пък да споделя какво измислих, защото още си блъскам главата да го систематизирам някак.
Пфф, в настроение съм за мрънкане, така че, ако не ви е до това не четете надолу.
Почна много да ме се спи, разбих се от физика, а имам още много, много физика... На антибиотик съм и дори няма да мога да полея резултатите после. Поне вече се оправям.
Омръзна ми, ама просто ми омръзна всяка втора дума да я прави синоним на това... Като казах "глези" имах предвид точно "глези", точно по същия начин както майка ме разглезваше докато бях болна, със сокчета и храна в леглото... Защо дори и това успя да извърти натам? Едновременно се раздразвам, разочаровам и чувствам нещо като безсилна и цялата тази комбинация се опитва да се показва в сълзи, макар и да не напират много.
И защо, по-дяволите, трябва да ме пита и да ми казва какво ще прави. Просто да го прави, толкова ли е трудно. Всичко се разваля, целият момент на изненада и интерес отива по дяволите... А всичко може да е толкова перфектно, ако не са няк'ви жалки подробности, които да развалят всичко.
Честно, следващият път ще му се развикам просто.
От колко време не бях стъпвал в НетКафе... възродиха ми се едни спомени от изминали години.
И в училище, и вкъщи ме изнервят до краен предел. Накрая ще ги убия всичките.
Така и не разбрах защо във всяка една ситуация аз излизам гадната в случая. Да си го начукат всичките, ще се опитвам да им е добре на всички, ще си пренебрегвам позицията, а накрая все аз излизам кривата. За кво ли си правя труда изобщо.
Правя хубави жестове на едните, с другите пък нищо лошо не съм казала и нищо не започвам аз, и накрая какво? Аз съм преебаната.
Само да не ми започва война, отсега знам, че аз ще спечеля. Колко ми е, просто.
Бах мама му, нищо няма шибан смисъл, нищичко. Искам или да започна напълно отначало, сама, или всичко да свърши. Само не знам дали психиката ми ще издържи още няколко години години, нещо жестоко ме съмнява.
Айде, поне едно хубаво нещо. Доверява ми се.