Готварствам си по нощите. Приключвам тия банички и се мятам в леглото. Въпреки че проблемна ми се вижда фурната и не знам колко точно време ще отнеме.
You are broken, I can fix you...
Ей така като останат някви часове преди да си се прибера при него ми е най-тегаво.
Ядосвам се на себе си, какъв инат съм!
тъй
Доглеждам си серията, дояждам си и захващам финансите. Има надежда, само време трябва, лошото е, че времето определено липсва. Ох, дано да успея да се уговоря с мацката да минем упражненията заедно, определено ще помогне. Защо чак сега осъзнавам колко по-лесно е, когато двама-трима човека се мъчат над едно и също нещо?
Мъжо отиде да учи и да яде гофрети, ГРРРР.
Разкошен ми е иначе, изтърпя ми цялото мрънкане и кисело настроение снощи :д
толкова ми е странно и мило като му гледам старите снимки.. :д може би ако пътищата ни се бяха преплели тогава всичко щеше да е различно.. а може би не.
днес трябва да свърша още академични неща, че времето си напредва адски бързо, а ми е много мерак да завърша първия семестър понее с петица :д
Нали.Първоначално написано от Dagichka
Онзи ден ме беше попитал къде съм била първите 4 години от гимназията му и отговорът ми беше "Като гледам как си изглеждал тогава, едва ли щеше да се получи нещо" на шега, разбира се, де.
ПТ: Чакам го да се прибере и да ми каже как е минало. Каза ми, че като са говорили по телефона, е звучал добре, но това не пречи да се притеснявам, предвид това в какво настроение беше след последната им среща. Ще си съсипе нервичките за едното нищо...
Ръцете са ми в синини и гърбът ме боли, но няма нищо по-хубаво от това петима човека да се стекат на помощ на едно прекрасно момченце, и да му мъкнем покъщината в пликове из града, превивайки се от смях! И този същия прекрасник се нанесе точно до мен, измествайки нахалния, гнусен французин. И вчера се гледаха до късно страшни филми на ТВ-то му, а сутринта (тъй като делим една стена) ми чукна по стената, а аз чукнах обратно в отговор. Бр, не мога да опиша колко миличко ми стана. :Д Радвам се на някакви дребни нещица.
Правим презентацията с момичета в библиотеката, в момента. След това ще поуча още малко, а довечера ще ходим отново на кино, да гледаме The Imitation Game. Хубаво ми е.
Мързеливо ми е. Имах много неща за правене, а свърших едва 1/3 от тях. Направо ме застреля тази новина за събирането. Вярно, че има още две седмици дотогава, но картинката просто е... неописуема. Ебаси иронията на съдбата - аз, сегашният ми приятел, бившата му и бившия ми на една маса. Отсега ми е awkward. И на всичкото отгоре 15 човека ще седят на масата и ще ни гледат странно, предвид, че знаят за ситуацията. Ха-ха...
Как може такава мундарщина, мързел и нежелание за правене на каквото и да било? Едно нещо го накарах да направи, едно, и то не е кой-знае какво, единствено го помолих да измие пода в кухнята и му показах къде е кофата, а той ще вземе да излее половината кофа на пода и да размаже водата с четката, може ли да е толкова загубен??? И всичко това е, защото знае, че следващият път няма да го помоля за същото, като се сетя каква беля ми е докарал.
Просто главата ми не го побира, не е малко дете, на 15 и половина е, аз на неговата възраст поемах отговорност за 2 други деца, гледала съм ги, помагала съм с домашните, а той ако не му кажа сутрин, сигурно ще отиде на училище по пижама и след това ще чака пред вратата 2+ часа, понеже и ключ не си е взел. Загубена работа!
Малко изгрубях, ама то не се търпи. Има някои граници, които просто не бива да се прекрачват. Не съм от камък да търпя всичко това. Егоцентризъм и липса на реална преценка!
Остават ми още неща да довърша. Трябва да намеря още клипчета за глупавата презентация, която обаче ще направя забавна. Дано утре класната да ни освободи от някой час, за да обсъдим нещата.
Изнервено ми е.
Ох, толкова да ми е хубаво... :33 Днес си асоциалствх и чистих из нас, готвих, правих едно-друго и съм си показала носа само за половин час. Ей сега хапнах с нашите, пийнахме уиски пичовски и сега вися пред компютъра да си почивам. След малко един душ тегля и потъвам, че направо не знам къде се намирам за сън. Айде, вчера успях да се наспя ама днес не стана баш както ми се искаше. И все пак бях полезна на себе си. Единствено ред не съм прочела, а часовника тик-така и си се дразня ама утре, надявам се.
Дано станат нещата както си го мисля,но като се познавам надали.
Искам да се настроя така,да не очаквам нищо,просто трябва да се поуспокоя малко.
Дано!
Тактично се изнервям все повече и повече и скоро ще метна компютъра на някъде.
Изобщо не ми е ясно как ще се подготвя за тазгодишната сесия.
Enough, enough now
Абе, къде е онзи идиот Irti, бе? Някой помни ли го, има ли връзка с него? Ебати, как се сетих..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Спиии ми се.
И искам да ми е безгрижно, а не безразлично. Много караници и негативни емоции за сравнително малко време се насъбраха и съм на ръба.
Другото, което ме дразни е, че всеки ден от тази седмица имам контролни, като днес имам такова по история, а аз два дена нищичко не пипнах. Пфф... Тази сутрин пък единственото, което направих, бе да си направя няколко препишонки и да прочета по един път листите, пък вече к`вото стане, стане. То ще се чуе.
Такава хубава идея за подарък имам/х...
Пустите пари, как липсват :с
Не знам хората как пътуват, наистина, адски скъпо е, дори само пътя ;/
И дори и да взема билети сега, не се знае дали тогава ще имаме пари за останалите неща.
Започвам да се отчайвам много сериозно, откачам като си стоя само тук.
Значиии да съм сама у тях, правейки нищо е прекалено скучно.
Ще уча след малко май (или поне се надявам).
Свикнах с очилата вече, почти не ги забелязвам.
Тъпо ми е, че нямам работа, а днес и лекции. Като съм сама се потискам много. Търся усилено де, в магазина върви добре, надявам се да ми се обадят пак днес, ама за договор и заплата не е ставало дума и не знам дали не трябва да ги питам. Как мислите?
Те ми липсват много, но след 2 месеца мълчание не знам как да започна разговора.
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Зависи каква е ситуацията. Ако наистина ти трябват парите, аз лично бих подпитала. Но пак казвам - зависи каква е ситуацията.
ПТ: Прекалено много дини нося под една мишница и не знам дали ще се справя с всичко това. Китара, солфеж /макар за сега и само вкъщи/, проект УСПЕХ, извънкласни по испански, подготовка за изпит по английски и не на последно място училище. Да не говорим, че взех да се интересувам и от разни странични неща като ПСВ и ВСВ и общо взето свободното ми време минава в разучаване и излизане/чат с него. Пак съм доволна, че и това ми е останало де, че както съм се наела, усещам, че в скоро време и то ще ми е кът.
Утре ще кара физическо с мен, понеже не е на лекции.
едит: *2 Няма значение вече.
Последно редактирано от Lilanda : 11-17-2014 на 13:05
Не ми се ходеше с него, нямах ни най-малко желание да го виждам, а и времето е едно такова никакво, че никъде не ми се ходеше. Добро решение, защото си поспах достичко и сега ми е добре. Сега наистина нямам търпение да видя какво си е драснал, уж си изпросих снимка ама да видим. Имам да правя някакво докладче ама нямам спомен кво беше та трябва да попитам другарчето, дано поне той помни. :д Тия дни верно съм се пуснала по течението, хич не е добре тая работа. Трябва да се постегна.
"жено, искаш ли една цигара или днес не си нервна" ахах оправи ми деня тоя колега, много е прекрасен
малко ми е притеснено, откъде пък се появи тва топче подмишницата ми бе, че и ме боли? надали е това, което си мисля, пак се филмирам сама :д
не мога да кажа, че ми е спокойно, но някак си осъзнах, че няма скоро явно да се виждаме в обедните му, така че вече поне не си давам зор и не бягам от лекции, че да стоя и да го чакам да ми даде сигнал.. не съм кученце все пак, не трябва да го играя толкова attached, въпреки че съм си такава по натура хах ;д
Хех, доволна съм, обаче нещо липсва. И съм на тръни - имам чувството, че всеки момент нещо ще се обърка супер мощно. Всичко като е (сравнително)добре за известно време рано или късно се сгромолясва. Само чакам да видя по какъв начин.
Не знам дали говорим за един и същи вид топче, но аз имах подобно за доста продължителен период . "Брилянтното" заключение на дерматолозите в България бе, че е лимфен възел, което бе доста притеснително, защото не се махаше със седмици и беше само под едната мишница. Отидох в Германия и се оказа, че е просто подута масна тъкан. Вече не спя на климатик през лятото и всичко е точно. А и още нещо, не крий симпатиите си към някого, когато ги имаш, момчетата се радваме на такива неща. Просто не бъди винаги "always available". Хубаво те посъветвах
Аз се чувствам странно. Още не мога да определя дали съм повече възмутен или неприятно изненадан. Само картинка би описала настроението ми в момента. Очите ме болят, а трябва да моделирам на Ексел сигурно до късно вечерта, защото е важно и само аз мога да свърша точно това. Гадното франсе не помогна. Ще видим утре южнокорейският посланик какъв е.
Последно редактирано от SpiritInBlack : 11-17-2014 на 15:04
За малко бяхме скарани, но е хубаво, когато общуваме в писмен вид. Всичко се изяснява без излишни нерви. Ще опитам да обмислям действията си следващия път.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
