- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Недоспал в момента... Това да се събудиш посред нощ със скърцащ от глад стомах никак не е оферта.
Ахаха. Знам за какво ми говориш, да.
Иначе по темата - ми в девет може да ми е само сънено. И кафено. Ама иначе ми е добре, посдъфках се с правилния човек, после се разбрахме и сега се чувствам малко по-добре. Вчера се наревах малко, може би трябваше, за да излезе всичката тая ужасия от мен. Решихме двамата да се променяме заедно, тъй че започвам. Днес ще си вкарам ред в гардероба и ще си оставя старите учебници в антиквариата, ще се видя с еднаквата за кафе, може и да опитам да изляза малко. Преглеждам кво става тук и се захващам да дам малко ред в живота си пък квото ще да става.
Знаете ли, може би скарването с правилният човек може да дава нов тласък на всичко. Не ме беше разбрал и се опитваше да ме натиска, да ме кара насила да правя разни неща и така нататък.
Още 24 часа...и 180+230 км и ще му дойде времето...днес само 100 и пазар...хайде деееее
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Аааа, уот да фак, до 4 часа не успях да заспя заради жегата, то не бяха топли вълни, то не бяха тикове, то не знам си какво, почнах да се филмирам, бях като надрусана/болна... ужасно, ужасно беше...
Тря да ида на фитнес, ама се чувствам като пребита, тамън ставам, така че ще е по-късно.
Май само на мен не ми пречи жегата специално на съня. Спя си супер, а в моята стая точно климатик няма. :Д
Аз още не съм си изпила сутрешното кафе. То няма да е хич сутрешно де, но ей сега ще поправя грешката. Изкъпах се, свърших няколко полезни неща и сега ще бездействам. После ще взема да понаредя тук-там, че гледам много съм разхвърлила напоследък, а довечера у тях - прегръдки, целувки, филмче.![]()
чувствам се неудовлетворена, незадоволена и нещастлива. намазах се с някво тъпо олио и съм цялата мазна, лепкава и eww.
времето е меко казано отвратително. искам да е зима. да е края на ноември. навън да вали сняг. да гледам цял ден зимни спортове.
не мога да мисля, не мога да се съсредоточа. тотално съм блокирала. хем ми се прави нещо, хем не. липсва ми, липсва ми...нещо. де да знаех кво. имам много енергия, но буквално ме мързи да я изкарам. тъпичко. и мрънкам, мрънкам, мрънкам. и се мразя понякога. наистина.
имам чувството, че с всеки изминал ден ставам все по-нещастна. сега като се върна назад в уж 'най-лошите' ми моменти, се усмихвам. чувствах нещо. тъга, радост, омраза, обич. имах някви цели. сега не знам защо изобщо съществувам. не изпитвам нищо. може би само привързаност.
Изпитвам огромното желание да и отворя устата и да й извадя всички зъби един по един с клещи без упокойна и да й ги натикам в гърлото .
И ми е прекрасно имам си отговор от него и всичко е наред<3 направих готина тренировка във фитнеса и се чувствам перфектно .
Да кажеш на близък приятел, че не виждаш нищо положително в него, ама да не се сърди, защото в 99% от хората не виждаш нищо положително. Безценно
Дам, втф. Много се зачудих как трябва да се почувствам, вместо да си позволя да се почувствам.
Смея да твърдя,че прагът на болката ми е много висок,сълзичка не падна,ама голямо стискане на зъби. Аз съм копеленце,ЩЕ издържа. Днес малко ще помрънкам, дано мине скоро.
Успях да усмихна поне 5-6 човека. Абе хубаво ми е на душичката ; )))
^секси намигването
хапвам по малко китайски ориз, коремът започва да ме боли, но поне цикълът ми е като по часовник точен вече :о
днес си наложих да съм по-позитивна и немърмореща със сестра ми, така че се изтраяхме от 9 до 3 обикаляйки центъра, купих си някои нещица, доволна съм :3
Изревах си очите, преди да се сетя, че не си заслужава. Крайно време е да фокусирам цялото си внимание и време към творческите си идеи и проекти. Не знам защо, но усещам, че това е единственият начин да се откъсна от гадните мисли, които ме заливат ежедневно. Много хубаво би било да излея всичко навън, с помощта на изкуството, отколкото да пазя всичко в себе си и когато няма място вече, да започне да прелива от очите.
Свързах се с цяла дузина от любимите ми фотографи и любители и нямам търпение да разбера колко от тях ще са съгласни да съдействат. За един съм сигурна, че ще ми откаже, но все пак си пробвах късмета.
Понякога се чудя как успях да стана толкова капризна, зла и имаща нужда от вниманието му. Усещам как мога веднага да мина в режим остър непукизъм. И да, лягам си да спа за пореден път за днес.
Прекалено разочарована, неблагодарно същество, когато си променя отношението незабавно ще усети разликата...
cuz I swear, I don't care ... ;]]
^ Сладурски аватар
он: Прекраснофантастичночудес ноневероятнодобре. ^^ Най-сетне съм в хармония със себе си.
Беше чудесен ден, цял ден бяхме заедно и щъкахме наляво-надясно да свършим разни задачки. Като свършихме всичко прекарахме и време насаме, понагушкахме се.
Малко емоционално действах, уж щях да избягвам да мисля и говоря за бъдещето, пък като ми се развърза езикът... Поговорихме си, де. Доста откровено. Отново преминахме през стандартната фаза как нещата са временни и после стигнахме до извода, че нито той, нито аз знам как ще се развият нещата, дали ще продължат, когато обстоятелствата се променят, или това ще е краят. Няма какво да му се сърдя, аз също не знам какво искам, не мога да предвидя след месеци какво ще се случи. Дали отношенията ни ще устоят на времето, дали той няма да срещне друга, дали аз няма да срещна друг... Гадно е, ама шанс. Понякога има странични фактори като разстояние и време, които са неподвластни на човешки контрол.
Знам само, че ми е хубаво. Както и на него. Идиоти сме, приличаме си, най-вероятно накрая всичко ще прецакаме и ще ни е много кофти от ситуацията, ама има време дотогава.
Беше прекрасен ден и ще има още много такива. Това е най-важното.Отново се чувствам щастлива, има кой да ме накара да се усмихна, каквото и да става - в крайна сметка това е всичко, от което се нуждая в момента. Тук и сега. Днес. Без мисли за миналото, без мисли за бъдещето, без "но", "обаче" и "ако".
![]()
^ Сладурски аватар
он: Прекраснофантастичночудес ноневероятнодобре. ^^ Най-сетне съм в хармония със себе си.
Беше чудесен ден, цял ден бяхме заедно и щъкахме наляво-надясно да свършим разни задачки. Като свършихме всичко прекарахме и време насаме, понагушкахме се.
Малко емоционално действах, уж щях да избягвам да мисля и говоря за бъдещето, пък като ми се развърза езикът... Поговорихме си, де. Доста откровено. Отново преминахме през стандартната фаза как нещата са временни и после стигнахме до извода, че нито той, нито аз знам как ще се развият нещата, дали ще продължат, когато обстоятелствата се променят, или това ще е краят. Няма какво да му се сърдя, аз също не знам какво искам, не мога да предвидя след месеци какво ще се случи. Дали отношенията ни ще устоят на времето, дали той няма да срещне друга, дали аз няма да срещна друг... Гадно е, ама шанс. Понякога има странични фактори като разстояние и време, които са неподвластни на човешки контрол.
Знам само, че ми е хубаво. Както и на него. Идиоти сме, приличаме си, най-вероятно накрая всичко ще прецакаме и ще ни е много кофти от ситуацията, ама има време дотогава.
Беше прекрасен ден и ще има още много такива. Това е най-важното.Отново се чувствам щастлива, има кой да ме накара да се усмихна, каквото и да става - в крайна сметка това е всичко, от което се нуждая в момента. Тук и сега. Днес. Без мисли за миналото, без мисли за бъдещето, без "но", "обаче" и "ако".
![]()
Направо ми иде да се гръмна вече. То ебаси шибаната седмица. К'во ли не стана, сто пъти се изложих. Писна ми вече. И за капак на всичко съм болна.
Не съм се наспала, криво ми е, болно ми е. Дано следващата седмица да е по-добре вече, че направо...
Ех, купончето се заформя баш когато очаквах и ми е МНОГО яко. Много ми е щастливо. Дано да сме в пълни редици, че да се получи добре пък ако има и бонуси под формата на разни крякащи говеда - още по-хубаво. Мухаха. :3
Видях се с един авер сега, беше ми приятно, че не го бях виждала от десетина дни пък приказката върви добре.
много съм зле
несериозна хлапачка
гнида
боклук
вкиснало зеле
мекотело
сопол
крастава жаба
вземи се в ръце бе
нещастница
к'во ново начало бе
идиот смотан
само празни приказки дрънкаш
жабунясало дрънкало
обичам да се самообиждам, когато съм разочарована от себе си :д
имам нужда от някого до мен
да спим и да ми диша в косата, да усещам ръка някъде по тялото ми и някаква загриженост
и толкова ми се прави секс, че не се издържа
но по дяволите, още не съм в хармония със себе си и не съм готова да допусна нов човек
ама ще се оправя, свиркам си :д