ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[DisappointedDreamer]

Моите чувства и мисли за довечера.

[Jaune]

^

[galaxy29]

гичи, ако видиш навреме да не се объркаш с вчерашния адрес, както габи :д

[SHPAIdURmeN]

Моите чувства и мисли за довечера.

sAmE

[Aeternal]

Светът се обърнал с краката нагоре.

[galaxy29]

благодарение на дарктемплар се свързах с джесито и е колебаеща се, може да доведе и нейния :д

[Jaune]

Да тръгвам ли, или е рано?

[galaxy29]

ами ние сега затваряме фреш бара и към 10 ще тръгнем

[galaxy29]

джесика и тя каза, че е на работа до 10

[galaxy29]

но пък боряна каза, че ще са там по-рано :д

[DarkTemplar]

Mара подробната

[galaxy29]

:Д

блаб ще идва ли последно

[anonymous708973]

Абе, бягайте да спамите другаде, бе! Какви са тия работи тука, шамари за всички, аааа!

На мен ми е спокойничко, все едно нямам изпит утре, хаха. Сядам да решавам упражнения, докато чакам да се върне от тренировка и после ще ми направи вечеряяяя <3 Успя да ми обясни едната глава супердобре, съдбата ми го прати този очарователен математик. Като се върне, ще го подпитам и за още няколко неща.
Ужас, само ме глези с вредна храна, само да мине утре и си захващам суперамбициозната спортна програма. Не знам как ще оцелея идния семестър, искат да ни изнасилят с тоя учебен план, дето не знам кой малоумник го е мислил, че може да идем от единия край на центъра до другия за 15 мин. Че и с регистрацията за предметите нещо не се получава.
Няма значение... ще се тревожа от понеделник, уикенда ще си го изкарам размазващо.

[pifiella]

На мен ми е гадно,плаче ми се много...Напоследък само това правя,предимно вечер преди да заспя,баси толкова ми писна да спя на мокра възглавница и колкото повече се замислям,толкова повече ми се плаче...За всичко,за мен си,за премълчаните истини,за всичко. Успокоявам се,че какво трябва да става ще стане,но не ми помага вече. Никога не съм изпадала в такава дупка. Толкова съмнения имам в главата,че имам чувството,че ще откача. Сещам се за нещо-засмивам се,после почвам да плача. Вчера видах снимка на някакво коте,което гледаше адски тъжно и ми каза,че аз по цял ден вече съм гледала така.По цял ден,а как да съм.Опитвам се да не правя драми и проблеми,опитвам се както цял живот съм правила да си запазя всичко за себе си,да не занимавам никой с нищо,но този път не мога да се справя сама. Не мога да повярвам,че трябва друг човек да ми препредава чувствата и унижението,което изпитах,че да получа разбиране.Разбиране,което беше 2-3 дни,после пак затишие,после скандал,цирк,пак грозни думи,изречени ей така,колкото да се онивиним,после прегръдки докато съм се завила с юргана и обещание,че всичко ще се оправи. Обещания и от моя и от негова страна. Цял живот търся грешки в себе си,прощавам и си казвам,че човек греши неволно...прекалено съм мазохистична и прекалено обичам. Не знам дали ще порасна някога в това отношение... Днеска като се видях с моето приятелче,той ми каза,че ще си патя зверски от добротата ми. Но не е от доброто,просто обичам адски. Не знаех,че толкова боли да обичаш и да простиш. Само преди 2 годни да ми беше казал някой,че на 20-години в петък вечер ще седя на дивана и ще рева,докато го пиша това,щях да му се изсмея в лицето...Гадно,дългоооо и подтискащо

[tori]

Ех, такава свинска работа бая отдавна не бях правила. Че и дъртите и те поплюват против уруки, толко отдавна не са ме виждали да тъпча така. :хх Ма пък и аз не съм се виждала да ям като разпрана сумати време, тъй че чак ми стана хубаво. Може да се търкалям в момента, да съм обиколила цял квартал и още да ми е тежко, но съм щастлива от себе си. Мъничките крачки напред са хубаво нещо. Оня моя ми говори пак разни несвързани глупости, да видим. Ма пък ако не друго, поне провокира някакво чувство у мен, което е хубаво. Мисля. Само нашите сега да бяха купили нещо сладко вместо плодове и щях да съм най-щастливата на земята. Отивам да пуша и бягам да си гледам сериала. Тия дни само тва правя май. :д

[Lilanda]

Пфф много кофти ми стана днес. Първоначално се знаеше, че няма да се засечем и му писах да дойде по-рано. Дори не си направи труда да ми отговори. Дойде с близо 10 минути закъснение, добре, че реших да го изчакам. В момента, в който ме видя, скочи да ме прегръща, беше супер тъжен, почти съм сигурна, че видях да бърше окото си с ръка. "Ей, няма да плачеш, чуваш ли ме? Нека прекараме последните два часа заедно, а утре ще ми звъннеш преди да дойдете и веднага ще дойда насам". Никога не съм плакала толкова силно и толкова много. Трябваше да съм на работа поне до понеделник, но се наложи да затворим преждевремнно. Толкова ме е яд, че ще го видя още едва няколко пъти и след това близо 10 дена ще сме далеч един от друг. Привързах се прекалено много към него и сега не мога да го пусна да си отиде, просто не мога. Дори само за 10 дни. Не мога да повярвам, че само до преди няколко месеца имах връзка от разстояние. В сравнение с това, тя беше много по-лесна. Вероятно ако се бях чула тогава, никога нямаше да повярвам, че съм го казала аз, но...Нямам търпение да дойде утре, дори в момента ми липсва.

Все пак прекарахме двата си часа заедно наистина страхотно. Както винаги...

[granger]

На мен ми е гадно,плаче ми се много...Напоследък само това правя,предимно вечер преди да заспя,баси толкова ми писна да спя на мокра възглавница и колкото повече се замислям,толкова повече ми се плаче...За всичко,за мен си,за премълчаните истини,за всичко. Успокоявам се,че какво трябва да става ще стане,но не ми помага вече. Никога не съм изпадала в такава дупка. Толкова съмнения имам в главата,че имам чувството,че ще откача. Сещам се за нещо-засмивам се,после почвам да плача. Вчера видах снимка на някакво коте,което гледаше адски тъжно и ми каза,че аз по цял ден вече съм гледала така.По цял ден,а как да съм.Опитвам се да не правя драми и проблеми,опитвам се както цял живот съм правила да си запазя всичко за себе си,да не занимавам никой с нищо,но този път не мога да се справя сама. Не мога да повярвам,че трябва друг човек да ми препредава чувствата и унижението,което изпитах,че да получа разбиране.Разбиране,което беше 2-3 дни,после пак затишие,после скандал,цирк,пак грозни думи,изречени ей така,колкото да се онивиним,после прегръдки докато съм се завила с юргана и обещание,че всичко ще се оправи. Обещания и от моя и от негова страна. Цял живот търся грешки в себе си,прощавам и си казвам,че човек греши неволно...прекалено съм мазохистична и прекалено обичам. Не знам дали ще порасна някога в това отношение... Днеска като се видях с моето приятелче,той ми каза,че ще си патя зверски от добротата ми. Но не е от доброто,просто обичам адски. Не знаех,че толкова боли да обичаш и да простиш. Само преди 2 годни да ми беше казал някой,че на 20-години в петък вечер ще седя на дивана и ще рева,докато го пиша това,щях да му се изсмея в лицето...Гадно,дългоооо и подтискащо

Ооо,милата! Понякога трябва да си малко егоист, за да се почувстваш добре.

Иначе- добре ми е.
преяла, тежко ми е , ама добре.

[bloodyF]

Искам на студентски стол

и аз
чакам с нетърпение

хапнахме, пийнахме, наприказвахме се
а сега по леглата, че утре какво ще правим в 5.30 сутринта-ще се оправяме за работа
ау, колко сладкоооооо


не.

[AliceSw]

хаха, с Блаб и аз бих се навила да пия по нещо някоя вечер, приемай го като покана (:

на края на света съм сякаш, неприятно е, излиза ми се зверски много, целият град е пълен с деца 14-18 май, познат не мога да срещна...

[Colouring]

Първо, искам да се оплача от себе си днес! Не знам какво ми става и на какво се дължи, но се чувствам като някаква бездънна яма за храна. Страшен апетит имам днес, отдавна не съм изяждала толкова много количество храна в рамките на ден. И в момента да ми сложиш нещо, което обичам, пред мен, хич няма да се поколебая, а ще изчезне набързо, нищо, че ядох преди половин час. Интересна работа.
Второ, искам да споделя душевното си състояние в момента, защото знам, че утре като се събудя вероятно няма да е същото и магията ще е изчезнала. Толкова ми е хубаво тази вечер! Всъщност беше, а не е, защото в момента не до мен. Но утре ще се видим, не това е важното сега. Важното е, че ми е едно такова успокоено, щастливо, влюбено до безкрай. А нищо специално не сме правили. С целувки и прегръдки ме зареди толкова положително, че нямам думи... Обичам го, обичам го, обичам го. И не ме е страх да кажа, че съм щастлива. Да става каквото ще напред, аз днес съм щастлива.

[Meonesssss]

Тъжно ми е. Не съм яла от 12 на обед защото ме боли корема .. Тъжно ми е за храната, която седи неизядена ... За всяко едно зрънце грозде в чинийката на масата, което няма да бъде изядено днес, защото много ме боли крем и не ми е до ядене .. :'(

[SonataArctica]

Потроших си колата с тази скапана магистрала. Повече няма да минавам от там.
Изнервих се от доста хора. Радвам се, че се изнасям, но с всеки изминал ден ми става по-тежко. Интересно ми е кога тъгата ще надделее над вълнението. Поне почвам на чисто всичко. Трябва да измисля как да мине времето по-бързо. Може да изгледам някое сериалче.
KLM са е***и гадовете. Повече няма да се занимавам с тях.
Пак трябва да ходя на лекар. За n-ти път тази година.
Палатките ми са все още мокри. Беше доста мокра нощ, но бих я повторил.
Пуши ми се.


Браво на Гришата. Добре се справи с Дуди.

[mayaaa]

pifiella, имаш прегръдка от мен, макар и виртуална.

Каза ми, че винаги супер положително гледам не нещата и изобщо не се впрягам, не се панирам и тн. Нормално. Но не ме е виждал колко кофти ми беше миналата вечер. Мне, аз съм супер положителното същество и ми е приятно да съм такава. Но и аз си имам своите моменти. Като този, колко тихо и гадно ми се струваше всичко, когато си тръгна и пак си останах сама с мислите. С него така и не говорих, но мисля, че ми схвана неадекватната реакция миналият път. Днеска ми беше супер с него, малко бягство от всичко.
Сега не ми е чак толкова емоционално, но усещам, че натам съм тръгнала. Ама няма пък! Утре ще се видим, ако всичко върви нормално. Ох, по дяволите, колко ми липсва. И с другите. За последно лятото. Неделя съм да си видя класа и после отивам на майната си. Искам още време с тях. Много, много време.
Добре бе, не е нормално да се чувствам така. Все едно няма да ги видя 1 година. И все едно живота ми зависи от това да съм с тях в момента. What's wrong with me?!
И не мога да повярвам просото, че толкова чак несериозно се отнесох с информатиката. Не. Просто, не... Как ще си карам състезанията, не знам. Един от моментите, когато се мразя.

[girlwithblueeyes]

ДАААААААААААААААА ОТИВАММММММММ !!!

[leadyflame]

Пожелавам си много късмет и приятни нещица за напред. Усещането ми тези дни клони към едно самотно кътче което бях забравила, отворило е вратата си и духа силно, искам топлотата си...