„Партията, разказва Мирчо Спасов, разпоредила преди Народния съд да се поизчистят, колкото се може повече врагове”. Защото „после с присъдите ставало бавно.” И всяка нощ през Дирекцията на полицията на „Лъвов мост”, докарвали хора от града и селата. Сетне ги откарвали ги към Радомирско – местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там на нивята ги „опушквали” и набързо ги заривали в нивите. „Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет души на камион – признава убиецът комунист. И сам пресмята: „това ще е някъде десет хиляди”.
Късно вечер, след полунощ, Мирчо Спасов докладвал на Тодор Живков. „Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши.”
ВСЯКО НАМИГВАНЕ НА ТОДОР ЖИВКОВ в тъмните дни и нощи след 9 септември 1944 г. е струвало СТО ЖИВОТА. Някъде през декември той спрял да мига, с което разпоредил на Спасов да спре. Вече бил насрочен Народният съд, който предстои да унищожи още достойни българи и да издаде смъртни присъди на хора, които преди това вече са избити. За да могат „законно” да им отнемат имотите. За всеки случай Мирчо Спасов побързал да премахне последните останали в мазетата.