
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Съвременните 30 годишни младежи
мързи ме да видя какво е минижуп, та какво е? :Д
познавам доста майки на 40, които изглеждат секси и лапета се опитват да ги свалят
Нещата винаги са субективни. От човек до човек е. Познавам доста 20-годишни, които не върви да се пуснат не само по минижуп, ами и по по-прилепнали дрехи.
От друга страна познавам само 2, които са над или около 40 и изглеждат повече от добре в къси поли.
За едната никога не бих предположил че е ~40-годишна, ако не беше 20-годишната ѝ щерка.
ПП :Д - къса пола, климатроник. Буквален превод от френски.
Последно редактирано от Aeternal : 08-23-2014 на 19:00
мерси, ама много къса ли? Щото дори за млади момиченца не е много прилично да се движдат така, освен ако не си търсят батко в дискотеката :Д
Има неща, които просто са приемливи, както и такива, които не са. Майка ми далеч не е пример за поддържана жена с перфектна фигура, 'ма и да беше, не ми се струва приемливо да се разкарва по разни путковейки наляво-надясно. Едно е да е облечена добре, друго е да се разголва излишно. Аз съм тесногръда и смятам, че в момента, в който една жена стане майка, полите, приличащи на колан, спират да имат място в гардероба и.
Чакай, къде отиде? Къде съм казала,че "мама" не иска да ми даде, хаха. В семейството ми винаги се е инвестирало много за образование, просто смятам, че определени неща искам аз да постигна напълно сама. Въпрос на гордост
Към Пантерата: Коментарът ми далеч не е резултат от разклатени нерви, а от неприязън към хора, които обичат да си врат носа, където не им е работата. Това, че съм изразила мнение и съм ти отговорила "ама как така еди какво- си", далеч не означава, че дължа някому по- подробни обяснения кое колко. А защо? Психологията не ти е сила, само това ще кажа, предположението ти не е вярно. Просто не успях да проумея как смееш да обвиняваш някого, че се изказва отвисоко при положение, че с едно 70% от коментарите си това правиш.
Още малко в твой стил: Няма никакво противоречие. За посредствеността в едната дейност, когато се занимаваш с много, говорех във второ лице, а не в първо.
не съм лъв, 13-тата зодия съм
За късите поли съм съгласна. Въпросът не е дали изглеждаш перфектно, а дали на 40+ е уместно да си го позволиш.
Като гледам, цял баланс сте изготвили за стипендиите :Д. Доколкото знам, за разлика от училищата, където отпуснатият бюджет се разпределя по усмотрение на ръководството, държавната, че и Европейската стипендия са си твърда сума. Последните години въведоха стъпала спрямо успеха и вече не е: ако си с над 5,5, получаваш еди- колко си, а за 6-120лв, за 5,9-110 и т.н.- докъдето стигне класирането. Та, в този ред на мисли максималната сума, която можеш да получиш, е 5.120.2, демек 1200лв, да.
babity, че тя майка може да стане и на 20, тогава тялото се възстановява по- бързо,но разбирам, че не това е акцентът в мнението ти. Малко ми напомни на някаква в бг-мамма, която беше казала: аз откакто родих, свирки на мъжа си не правя, все пак с тази уста целувам децата си. xD
Последно редактирано от therichbitch : 08-25-2014 на 23:51
Оооо, това и аз съм го чела, бях искрено впечатлена от логиката.
Някойтам, никой не говори за калъп. Доста стесняваш нещата, а те не са описани така в статията. В съвсем общи граници се отрича идеята, че 30-годишните и 16-годишните (би следвало да) се забавляват по един начин.
Иначе ти разбрах целта на поста и бих допълнила, че е ценно качество човек да умее да реагира на непредвидени ситуации - мисля, че това и сам си го осъзнал.
ОМГ, не мога да повярвам. Съгласна съм с тезата на Някойтам.
Измежду ненужните словесни излияния има няколко точни попадения, които бяха пропуснати/пренебрегнати/отречени и осмени в последните 15 страници.
Нямам време, ще едитна по- късно.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
баси олигофрениите пак е писал тоя найкотам, не го съжалявам, че вече става на 30, а е пропадняк. Баси ще обяснява за скапания си компютър 2 часа, безделно :Д
ДефинираЙтЕ тва - планиране? то че всичко се случва - истина е, но ако пък откажеш да работиш по измислените ти планове се получава нещо като живот ден за ден без развитие, без нищо.
Не карай с толкова двусмислени постове де.Човек да се чуди дали да те изяде с парцалките или пък не
Иначе знае ли се какво се знае.
Аз като гледам устройвото на пчелите и как един тон пчели се надпредварват да угаждат на някаква лигава царица дето е решила да си мръдне задника от ляво на дясно и обратно или просто да отиде на съседното дърво.Ако си представя,че и човешкото устройствo може и да е някакво такова,но просто не го осъзнаваме,защото сме в ролята на кьоравите пчелички работнички...тая мисъл направо е способно да ме накара да си направя сепуко на часа![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Кви двусмислени, бе, още ми е замаяна главата от твоите постове.
За пчелите нищо не разбрах. Какви да сме? Пчелите действат по инстинкг, тяхния живот е прекалено кратък, за да могат да се учат от опита, както при нас. Въпреки това не може много да се вярва в науката, защото всичко не е доказано, а ппонякога дори убедителната истина излиза лъжа. Та пчелната майка далеч не е безделна ковра, защото без нея цялото семейство умира. (не може да съществува) тя определя целия цикал в раждането (снасянето) на яйцата и тнт. Не й е лесна работата. Да отиде на съседно дърво- това означава естесвен рой - размножителния период, където майката трябва да се оплоди от търтей, а после само и единствено генетичните дъщери на майката (които носят гените на баща си, не на дядо си) я последват и се заселват на ново място. Това става в повечето случаи когато има твърде добри условия и пчелното семейство е станало прекалено голямо. Та, останалите пчели си правят нова майка.
оф не знам как ги обясних, и аз не съм много на ясно още....
Тази тема за птичките и пчеличките мисля сме я дискутирали и друг път с теб.Като цяло въпроса е за чии ги прави тези неща царицата освен за собственото си благо (и при хората има такива) и създаване на поколение,което ще обслужва разни подобни като нея,защото все пак не е безсмъртна и все пак,която тя избере.Предполaгам знаеш че всяка бъдеща женска пчела може да се превърне в работничка или царица взависимост от това с каква храна ще бъде хранена като бебе.
Та колко пчелите действат по инстикт и колко ние не действаме по инстинкт не се знае.Ти откъде знаеш че не е истинкт примерно - Порастни,изучи се,намери си хубава работа,създай семейство,имай деца,отгледай ги,остарей,умри.Все пак мислeнето с времето се е променяло макар и бавно и трудно.Някога родителите са избирали съпрузите на децата си,жените не са имали кой знае какви права,на бракът се е гледало като печелене на нови доходи,а не бил заради любов,често са женели роднини за да не излиза богатството от семейството,боят в училищата от учители се е считал за нещо норммално и възпитаелно.В други общества е различно.И ако примерно ти сега намериш начин да се върнеш назад във времето и да изкажеш възгледите си,които сега са общовъзприети най-много да отидеш на кладата като вещер.Същото е и ако някои в днешното общество се осмели да искаже различни от общовъзприетите схващания,но уж в по мек варинат.Та колко се движим по инстикт и колко не.
Иначе ми стана чудно как разделяш опит от истинкт примерно за самосъхранение.Едно бебе като се изгори на печката знае да не пипа повече там.Котаракът ми пък си има опита,който е спорно доколко е само инстикт,че водата е мокра като те накапе или пръчката бие,храната е в хладилника,а пък дезедоранта щипе,когато попадне върху дупето.Та каквото и да му е на ума само като чуе цъскане изобщо не се застоява да се ориентира дали мирише или не,ако е установил,че няма къде да се скрие от пряк досег,че често и тогава.Това не го е научил от майка си да знаеш.
Също и това как да си отваря вратата на кухнята,шкафчета,хладилник а,когато няма нещо прекалено тежко за него,когато е открехната при положение,че по дефаут котките живеят в природата,а впоследствие са започнали да се отглеждат като домашни любимци.
И те като хората са по възприемчив и по невъзпримчиви,по-добри и по-лоши,по гальовни и по самостоятелни.
А вторият ни котарак възприемаше и научаваше неща много бързо.След известно следне как аджеба тия опитни хора си отварят врата,хладилника,прозореца ,даже и на една жена котката чекмеджетата я разучи тази сложност.Най интересно си отваряше той вратата например без да е открехната.Засилваше се и се просваше като мокър парцал на дръжката докато вратата не щракнеше,след което скачаше и по познатият модел си я доотваряше с лапичка и излизаше.Сега четвъртият ми може да я отваря само,когато е открехната въпреки,че и той си отваря хладилника и гардероби.Та ако беше просто инстинкт,не беше ли логично и двамата да можеха да правят едно и също? Друг е въпроса,че на първата ми котка и третият ми котарк отварянето на врати им беше тъмна Индия.Заставаха пред вратата и мяукаха демек"Аре шефче ти по му разбираш отвори я тая врата,че много ме е напънала нуждата да ходя в банята в тоя пясък дето ти сам ми показа да се изхождам.Все още не сме имали такива котки дето се изхождат в тоалетната чиния,че даже си и пускат вода като в някои смешни клипчета.
ПЛЮЙТЕ МЕ ЗДРАВО,ЧЕ ПАК СТАНА ДЪЛГО...![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
дали е случайно или не-------------случайно, да не захващаме темата за ника ми, резултат от забила ми се за около 2 дни в главата песен, когато бях на... 13,15? whatever
нито съм богата, нито съм кучка- просто съм леко арогантна, не оставам длъжна и обичам да наричам нещата с истинските им имена без излишни смекчавания![]()
гичи, ричи, искам да сте ми сладолед на клечка
едната глазурата, другата пълнежа![]()
тва че още дъвчете статията на тъпото парче прави ли ви тъпи парчета
и не забравяйте
за мъжа първите 45 години от детството никак не са леки
ти си епитом на животинското, вервам ти
Лошо ми е
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Подкрепям това:
http://www.highviewart.com/articles/view/2176
!
'Важното е да останем хора, да бъдем добри хора и да се опитаме да търсим онова, което ни събира, а не онова, което ни разделя.'