От най - малките неща правех проблем. Примерно, бяхме се разбрали 8:30 да седнем на компа, аз я чаках, а тя седна 9 часа и аз й се разсърдих, защото не ми каза, че ще закъснее. Само ей такива глупости бяха причините да се караме и то все по моя вина. Отделно имах трудности в семейството и постоянно бях изнервен. Боли ме, че си обещавахме да сме заедно винаги и аз наистина го мислех, но тя ме остави точно когато имах най - голяма нужда от нея и беше най - трудно. Бяхме си говорили преди и тя беше казвала, че няма да ме остави и да не си мисля за това, но ето, че стана. Сега не знам как ще повярвам отново на някого. Просто явно обещанията нямат значение вече. А това с идеализирането и опитите да го постигна с нея явно наистина е вярно. Страшно много ми липсва и имам чувството, че ще се побъркам. Яд ме е, че всичките ни скандали почти бяха за пълни глупости. Тя е адски добро момиче и както тя каза " търпях, търпях и ми писна".