Днес си пишех с мъжа, с когото имам взаимоотношения.
Негова приятелка, с 3 деца, му звънна за да го помоли спешно да отиде с нея до болницата. Оказа се, че е искала просто морална подкрепа, едно от децата имало обрив и сега също настинало.
Междувременно, аз му споделях нещо лично, което ме държа будна снощи до 3.
За да не го товаря емоционално, го представих максимално рационализирано и обективно ( цензурирам убийството и агресията в сънищата си, което хем води до интересни сънища, хем ми е и съвсем присъщо - цялата отговорност за каквито и да е било емоции, дори и да са провокирани от целенасочено действие на човек в/у - си я сипвам върху себе си, съответно не мога да искам от хората нищо, нито помощ, нито разбиране, основно си мълча.)
Така, защо толкова неутрално и апатично му представям нещо, заради което не успях да заспя.
- Защото не искам да го товаря емоционално -> т.е. да не му тежа, да не му отнема от "настроенито и енергията" -> с това мога да го отблъсна
- Защото не искам да го отблъсна с това, че имам емоции, т.е. това не е нещо, което съм успяла изцяло да преработя , т.е. е недоубмислено, т.е. до някаква степен незряло -> съответно трябва да изчакам, докато изцяло го разререша или поне частично, за да мога да го представя максимално неемоционално.
Така, въпреки че има архиетип на поведението на жените, което е универсално харесвано и в него се включват следните черти-
-показване на слабост ( без да се прекалява )
-искане на помощ ( без да се прекалява )
-показване на глупост и неинформираност ( разбира се, пак без да се прекалява )
-искане, изискване - отвърждаване на собсвената цена
-> за да може той да се чувства умен, полезен и уверен
и разбира се,
- благодарност
- положителна оценка
- молба
- обгрижване
-----> аз не мога да проявя първите точки, защото се страхувам да бъда отблъсната.
Съответно, не искам да компенсирам с премахване на втората част - съответно се държа добре, без да искам и без да изисквам, и разбира се - без да получавам много ( а на малко се радвам като дете ) - което води до разочарование, но пак разочарованието не се показва - което води до генерална апатия и към него, и към ситуацията, тъй като не можеш да се справиш с такава горчивина, без да ти избие.
А, и когато съм си позволявала да водя нормални разговори, без да се налага да избистрям гледни точки изцяло, а по-скоро да разпускам - той започва да ги избистря, което е като индиректна критика. Когато аз довършвам изцяло и пълно всички причинно-следствени връзки, го усещам, че той се чувства глупав, неуверен, което води до индиректна критика, че съм млада и енергична, а той е твърде стар и изморен.
Всичко това е доста тънко като игра.
Като човек, той няма слот до себе си за жена, потиснал е доста нужди и желания, които все пак някак успявам да провокирам. ( бил е отхвърлен, тормозен )
За съжаления, трябва да се пробутвам в слотовете за хоби и приятели, където женските ми качествам нямат такава стойност, за което нямам нищо против.
Но за нещо, за което той е уверен, това е интелектът му и професионалните му умения, социалната и емоционална интелигентност .. където очевидно се чувства комплексиран от мен, съответно аз си мълча по професионални теми, не довършвам полемики или правя недообмислени изказвания свободно и почти не го анализирам в негово присъствие.
Случвало се е бегло в моменти, в които съм била емоционално нападната и захапана, може би само веднъж - той ми обясняваше как начините, които изтъквам са неадекватни и почти невъзможни ( което не е така, защото са често разпространени ) а аз му отвърнах, че той не търси начини, а иска просто да ме накара да се съглася, че няма такива и напада мен по повод възможните опции, че съм неразумна. Човек, който планира всичко, се опитваше да ме пусне по carpe diem, защото не се чувства уверен, а не е като да не съм метнала безкрайни усилия да вадя доводи колко прекрасен е.
Anyway, deep shit.
Чувствам се като с вързани ръце - каквото и да направя, ще го афектирам.
А ако не правя нищо, ще му премина.
И, за да може да ме храните спокойно, става дума за платонически отношения, на 3000кв растояние.
В които имам възможност да пътувам всеки месец до там и обратно за 4-5 дни, а скоро работата ми ще е от вкъщи и ще мога да кисна там колкото искам.
Но, той си се чувства добре без да взима мерки и планове да се виждаме, въпреки, че е повдигнато 2-3 пъти.
Виждали сме се 4-5 пъти в рамките на седмица, в която той беше тук ( служебни ангажименти ), запознахме се по този начин. Правили сме секс.
Но, това беше преди 3 месеца и на него му е удобно да забрави, въпреки че сам призна, че не е имал много сексуални контакти през живота си, т.е. сексът не му е необходимост и въпреки, че в началото със сигурност му е липсвало, сега е забравил.
Та, както в момента съм мила и разбираща, и дори и не повдигам темата колко потисната се чувствам - не искам да бъда изискваща или хленчеща.
А наистина имам нужда поне от една мила дума или жест и с позитивни стимули не мога да ги получа
Ти си някаква нова, прекалено съмнително споучлива версия на опитите на рошав учен-съдист да създаде компютаризирано функциониращ мозък, обуславящ се на сложни математически функции от ента степен.