Здравейте! Първо да се извиня, ако има объркване в раздела, но предвид темата ми не намерих по-подходящ раздел.
Та към въпроса ми. Случвало ли ви се е нещо дори и не голямо да искате да си го запазите само за себе си? Но от друга страна да искате да го кажете на някого, просто да го изкажете, защото ви е повлияло някак? Какво правите в тези моменти, за да си излеете душата, ако мога така да кажа, но без опцията да го споделите на някого?
Кажи на някой random човек на улицата ... Шегувам се. Започни да водиш дневник, където да пишеш какво мислиш и да споделяш чувствата и преживяванията си. А пък ако не ти се занимава да пишеш всеки ден просто напиши това, което искаш на лист хартия. Така оставаш с впечатлението, че си казала на някой, а всъщност не си. Или иначе казано излей си душата върху листа.
Когато има нещо, което ме мъчи или искам да споделя с някого, си го записвам в дневник. Това наистина ми помага, олеква ми и ме успокоява.
Понякога е хубаво да си напишеш на лист мислите, чувствата или преживяванията и да ги запазиш само за себе си.
Случва се. 90% от статусите в социалната мрежа са точно плод на такива мисли. Обикновено кифлите го постват без да уточняват кого имат в предвид, тъй че всеки да си мисли, че е написано за него.
Много ви благодаря. Всъщност, като се замисля вече съм правила веднъж това "изливане" на душата чрез писане, но не с тази цел и определено върши много добра работа. Xoxi, ако блоговете ти не са ти лични като дневник например, може ли линк, към някой от тях?
Твърде много е прецакано да се таи нещо в себе си, особено ако не е маловажно. Изпитала съм го и беше по-ужасно от всичко, но понякога трябва да си замълчиш и да го преживееш сам... колкото и прецакано да е
Благодаря за предложението. Но в момента нямам проблем, нещото което искам да кажа просто така на някого е прекалено безсмислено попинцип, но за мен значи много. Онзи коментар по горе го написах като отговор на мнението на IWannaBeSedated и идеята ми беше да кажа, че когато ти тежи нещо трябва да се сподели, защото иначе е по-кофти. Идеята с писането ми помогна, изказах нещата, които исках да изрека на някого.
Aз до дневник прибягвaм сaмо при случaй че нямa друг вaриaнт но мойто дневниче го водя още от нaчaлното училище и то от онези които се зaключвaт с ключе но веднъж ,,си излях душaтa" нa обикновен лист който после зaпaлих лошa идея щот изгорих килимa пробвaхме с еднa приятелкa дa зaпaлим огън нa вън и хвърлихме листовете в огъня но го зaпaлихме пред блокa и откaчените ми съседи викaхa пожaрнa щото си мислели че искaме дa зaпaлим блокa кaкто и дa е aз мисля че нaй добрия вaриaнт е дa го споделиш нa животно aз си имaм котaрaк нa който му нaдувaм глaвaтa с проблемите си но гледaм дa съм сaмa зa дa не ме чуе някой и то животните не могaт дa говорят един вид пaзят тaйни до гроб и хем си го споделил с някого хем не си щото не е човек дa ти отговори но пък сa добри слушaтели