
- Форум
- По малко от всичко
- Спорт и здраве
- Имам си една съботна мечта за теб, Кобра...
Оххххххххх, нека всеки, който иска, да се възхищава от Кличко (аз лично не мога и не ща да се напъна изобщо да го правя), но няма ли малко милост и към Кубрат да покажем? Да, жесток побой отнесе, обаче от противник сигурно толкоз не боли, колкото да те ръфат твоите. "Булгар" бил, "простак" бил (той и Кличко после така го нарече)... ей я колко народ от него се отрече! А той държи на нас и каквото прави, прави го с "България" на уста и прегърнал знамето ни. Е ясно, че няма лустрото на украинеца, първична сила и инстинкт е, обаче ние какво очаквахме, след като балканското в нас още е толкоз живо? Ами той нямаше досега загуба в професионалния бокс - как искаме тогава "достойно" да загуби? Тия неща се учат с времето, ей го и Стоичков как постепенно улегна и ги усвои. Ама ние първо го оплюхме, докато той помагаше на народи по света да научат къде е България. Така ли все ще си дъвчем и плюем шампионите? Казвам ви, хора, на мен пък ми е кофти заради това. Не ценим достатъчно даровете Божии, които по милост са ни дадени, просто защото прекалено се вторачваме в човешките несъвършенства. Охулваме ги и сме сигурни, че трябва и има защо. Пък после чакаме прокълнатите дарби да ни донесат благословение ли? Неее... Така те един ден се обръщат срещу нас...
*
Знаем, Кубрат отказа няколко милиона, за да се състезава под немски флаг, което щеше да значи много по-качествено настойничество и управление на неговата кариера, с много повече протекции и възможности за изява. Но той направи своя съзнателен избор и той не може да не се уважава. Аз поне не помня друг наш спортист след Дан Колов, който да е отказвал да бръкне до лакти в кацата с меда. Естествено, не всеки българин е длъжен да му е фен, но лично аз зад грубоватата му външност виждам един мъж на честта, дълга и националното достойнство. Тоя човек ме вдъхновява като заговори за България. Чувства се как сърцето му е посветено на тая страна и на тоя народ. Затова възприемам битките му не като негови лични, а като наши, български.