- Форум
- По малко от всичко
- Пълнолетник
- За напускането на семейното гнездо :D
Драги съфорумци,ще се радвам да споделите какво смятате по въпроса с изнасянето от вкъщи.Кога мислите,че е нормално един човек да си заживее самостоятелно,с какви минимални средства трябва да разполага,какви проблеми и непредвидени трудности изникват в процеса? Такива неща ме интересуват напоследък мен и много се надявам да се разпишат хора,които са минали през товаВ моя случай сме двама души,като и двамата сме от Софията и си учим тук,но вкъщи става тясно.
Ще се разпиша повече утре, само искам да вкарам един доста тесен аспект в темата, защото предполагам, че по-общите ще ги разнищите до дупка. А именно - свръхпривързани родители, които биха задължали детето в семейното гнездо с цената на всичко. Имам приятелка, чиято майка я убеждаваше да запише право в Бургаски свободен, за да не живеела чак в София. (Финансови причини са абсолютно и напълно изключени). Стигна до там, че й купи апартамент. Е, постигнаха компромисно решение, де.
Според мен нормалната възраст за "отделяне от семейното гнездо" е началото на студентските години, тоест 18-19-20. В началото обикновено е доста трудно и от финансова и от емоционална гледна точка, но е по-добре да минеш през този период на тази възраст, от колкото да станеш едно 30 годишно "дете", което за пръв път се сблъсква с живота. Ако не си работил в тийнейджърските си години и нямаш някакви спестени пари в началото ще си все още зависим от финансовата подкрепа на родителите си, поне докато си намериш работа. Това не е срамно, все пак няма да те изоставят напълно за един ден.
Доста от хората нямат отделно жилище, в което да се отделят и за това отиват на общежитие или квартира, която най-често делят с още някого. Това до някъде може да е от полза, тъй като може да си помагате със съквартиранта си, но от друга страна чуждото си е чуждо. Не е като да имаш собствен дом и да се грижиш за него.
Аз живея самостоятелно от 19 годишен и трудностите, които да кажем съм имал не са били чак толкова големи. Основното е това, че когато си малък не осъзнаваш колко неща правят родителите ти за теб и не ги оценяваш. Изведнъж, оказвайки се съвсем сам, ти трябва да се справяш с тях самостоятелно. Говоря от чисто битовите неща до финансовия аспект на нещата.
Колкото до това какви средства ще ти трябват, това е строго индивидуално и зависи основно от стандарта на живот, който си водил до момента. Ако си свикнал да ходиш по-скъпи места, да се предвижваш с автомобил, да си купуваш скъпи вещи, да живееш в луксозен апартамент ще ти трябват повечко пари, но за нормален живот (в смисъл храна, сметки, наем, някоя нова дрешка и чат-пат дискотечка) ще ти стигне една нормална заплата.
При всички положения е по-добре да се отделиш от родителите си и да се научиш да се справяш сам с трудностите, от колкото да се възползваш от тяхната грижа до късна възраст.
Трудно е от финансова гледна точка.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
RapExotic,да разбирам ли,че си останал в родния си град? А и другата ми питанка е относно нормалната заплата,тоест какъв размер горе-долу има според теб нормалната заплата...Май,май ще се задействам сериозно по случая)
нормална за какво аьхаьхаь
ако зимаш малко - ограничаваш се
ако зимаш много - пръскаш салфетки или си заделяш това онова
Наем (нещо малко) - 300 лв
Ядене - 100 лв
Сметки (ток, вода, интернет, телефони) - 100 лв
Аз бих се справил и за по-малко от това, но предварителните сметки винаги трябва да се превишават. Гледай заплатата ти да не е под 500 лв. И май ще е по-добре първо да си намериш такава, за да си знаеш и да не трупаш негативи от наема. Живеенето насаме си е хубаво нещо![]()
По-точно се върнах в родния си град, тъй като с родителите ми преди живеехме извън него. Те все още живеят там, и за това аз живея в собствен апартамент, а не на квартира.
За нормалната заплата, както казах е относително. Много зависи от това как си свикнал да живееш и също така дали плащаш наем или си в собствен апартамент. Поне 350-400лв. трябват на месец и то само за ежедневните неща, без примерно да броим наем, семестриалната такса, скъпи заведения, поддръжка на автомобил и т.н. Хубаво е да печелиш и повече, за да имаш пари и за други неща, но това е минимумът според мен. Все пак като си студент в редовна форма не можеш да работиш на пълноценна работа, тъй като това пречи на ученето.
Аз започнах да живея сама след като завърших училище, когато станах студентка. Беше ми доста трудно в началото, защото съм много привързана към майка ми и баща ми, но реших, че това е начина да стана самостоятелна и отговорна. Та...първите няколко седмици ми беше странно и самотно. Обаче бързо свикнах и много се радвам, че предприех тая крачка. В началото родителите ми помагаха финансово, но вече се справям почти сама.
Относно средствата - зависи. Зависи какъв наем ще плащаш и колко харчиш като цяло. Сметките също са доста. Така че, за да се изнесеш, трябва да си сигурна, че ще можеш да се справяш финансово и добре да пресметнеш разходите.
I`m trying to make your dreams come true...
Ти живееш ли сам или просто смяташ на око? Щото казваш "бих", а това, което говориш, е нереално. 100 лв на месец ще ти стигнат за храна само при много силни ограничения. Че аз за едно ходене за плодове и зеленчуци (само! и в България) оставях по 15-20 лв. И то нищо скъпо, никакви лаймове или някакви такива екзотики.
О, да. Определено 100лв няма как да стигнат за храна. Аз обикновено се храня навън, защото не ми се занимава да готвя само за себе, така че ресторантите са се превърнални в мой втори дом. Но дори и да се храниш вкъщи, сумата за храна със сигурност надвишава 100лв.
I`m trying to make your dreams come true...
Принципно е желателно отделянето от дома да стане във възможно най-кратък срок след завършване на училище;не само от гледна точка на самостоятелност,но и поради факта,че с порастването съжителството с родителите става все по-трудно колкото и либерални да са те-поне това така е при мен,наблюденията върху много мои познати и приятели говорят същото.Само че финансовият фактор не е за подценяване-например аз дори сега да си намеря някаква почасова работа,която да съобразя с ученето,надали заплатата ми ще ми е достатъчна,за да заживея на квартира,да плащам сметки и да ми остават пари за някакви глезотийки като храна и някое и друго излизане.Още повече че засега образованието ми е на преден план и въпреки че не мога да се оплача от кой знае каква натовареност в университета (уча право в СУ ;първи курс),не смятам,че съчетаването на двете неща би ми се отразило добре.Така че за момента нямам друг избор освен да обитавам семейното гнездо,с напредването на годинките ми става и все по-досадно и изнервящо на моменти да разчитам финансово на родителите ми-независимо че всичко,което искам ми е осигурено и не мога да кажа,че съм била лишавана;но се успокоявам с това,че не е като да бездействам и да не се грижа за развитието си.![]()
Колкото е възмоjно по-скоро след завършване на училище. Максимум до навършване на 25 трябва пиленцето да е излетяло.
За минималните средства зависи от следването- редовно или задочно, общеjитие или квартира...
Чудиш се дали си бременна? Кажи:
1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!
Шофирай разумно- стигни жив!
Какви прасета сте вие бре
Живеех преди около 3 години в едно помещение в основата на един блок в Младост и си пазарувах от HIT. Само че нали ме мързи да готвя, та разни консерви (losos, 3+ лв бройката), сиренце, сокчета (olympus), плодове, ама все от по-скъпите, не съм се стискал. И точно по това време се бях хванал да си описвам харчовете в Excel таблица с точност до стотинка. За яденето ми излизаше нещо около 120 лв на месец.
Ако е някой дето може да си готви супички, бобец, грЯх, леща, все си мисля че би трябвало да излезе и по-евтино. Тогава пък тока ще дойде една идея повече. Моя беше по 3-4 лв
Тук е мястото да препоръчам нещо дето е с хубава дограма и да го огрява слънце, за да няма фрапиращи сметки зимата.
PinkPan7her, има разни квартални магазини за плодове и зеленчуци, там по мои наблюдения излиза по-евтино. Аз от такъв като си купувам, пълня една пазарска торба за 7-8 лв. Ако взема повече ще ми се развалят. Това се и шегувам понякога, че от магазина пълня торбата за 25-30 лв, пък от плодовете за 5-10 лв.
Без претенции да съм наясно - за мен отговорът е а) когато можеш да си го позволиш финансово , б) когато родителите ти могат да си позволят да те издържат докато учиш или в) имаш сериозна връзка.
Вашите едва да свързват двата края, а ти да се хванеш на работа и да не можеш да им помогнеш с 1 лев, 'щото плащаш наем и семестриални такси ми е някакво странно такова.
JDeel, наемите са по 200 лева макс ако си намериш съквартирант (което е логична стъпка) и то на свестни апартаменти в прилични квартали. Някъде из Младост вероятно и по 100-150 лева ще ти излиза в месецаВъв всеки случай аз с под 600 лева месечен доход, било то от заплата или от семейството, не бих се и замислил да се изнасям. На 1000+ обаче вероятно не бих висял на нашите на главата. Туй ми е мнението в общи линии.
Хаха :д
Абе, уж не ям толкова много... мога да седна и да ги напиша тия пари за колко малко неща ще стигнат - според мен, разбира се, когато ми остане време. Ама като се замислиш, бучка сирене - ако не е от най-скъпите - е 5 лв. На мен 2 бучки на месец не биха ми мърдали, например![]()
аз съм съгласна с аурис, доста хубаво го каза
а пък това да давате някакви точно определени години за изнасяне, е доста крайно хахах, чак ми стана смешно (не, не съм на 25 в 'гнездото', на 20 съм ;д)
Вие нормални ли сте? 100 лв за храна? 500лв заплата ще ти стига? Тва да не ви е Африка бе пичове?
Нямаш ли едни 1000-1200 лв на месец, не се замисляй да се изнасяш иначе оставаш гладен
WE ARE NOT ANGELS!
Не живея с нашите от 14 годишна, заради образование, сега съм на 19 (почти 20) и страшно много искам да съм вкъщи, но те първа започва живота и все по малко ще съм в "семейното гнездо" ;д
Когато работех на първата ми целодневна работа, на 18, 600лв стигаха ( колкото и беше заплатата).
200лв - наем
50лв - ток+вода
И останалото - за каквото дойде, също доста излизах.
Та, кога мисля, че е нормално да се изнесеш - ами, когато прецениш. Всяко семейство е различно - някои имат частен бизнес където можеш да помагаш, други могат да те издържат в друг град, трети - ти си принуден да работиш за да им помагаш и т.н.
За мен нормалната възраст за започване на работа е 16-18 - летата да си намериш нещо на половин работен ден или пък пълен - ако можеш да си позволиш неплатен стаж в хубава фирма, и да се присламчиш към добър специалист да му помагаш - който от каквото се интересува - маркетинг, управление на проекти - ако вашите имат пари да те издържат.
Ако нямат, всякаква работа има - ако си продавач в магазин например, в ненатоварените часове винаги можеш да четеш ( ако решиш да учиш задочно).
Минимални средства - 600лв месечно. Тегаво е с по-малко.
Трудности - никакви. Говорим за изнасяне от вкъщи, не за борба с онкологично заболяване.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
около 800-900 кинта месечно е границата на нормалното съществуване
разбирай - най-луксозната ти вечеря ше е пица
ако искаш да излезеш да пиеш 2 бири вечерта, ше тряя да си смяташ парите до края на месеца/ седмицата
и тъй
Хубава тема, ще я следя. Малко или много ще се чувствам доста по-подготвена като се наложи да хвръкна от нас догодина. Мерси на авторката.