Здравейте! Аз съм на 12 и от много време си мисля за това. Прегледах толкова много теми, но не намерих такава с моя проблем. Ще започна от началото. Миналата година или по-миналата гърдите ми бяха започнали да растат и майка ми ми купи едно бюстие (от онези с подплънките). Носих го един ден и го хвърлих. Тази година ми донесе още две-три, но и тях оставих. Не се бях вглеждала в себе си, но се наложи. На мама някаква стара леля, която не ме беше виждала от бебе, ни беше дошла на гости. Бързах и минах покрай нея. Чух я да казва на мама:"Ооо, това твоето девойче ли е? Много е пораснало. И напъпило вече." И се подхвана един разговор, но нямах време за него. Набързо се погледнах в огледалото и щях да припадна - гърдите ми се очертаваха, а зърната все едно нарочно искаха да ми избодат очите. Беше есен и може да се каже, че бях дебело облечена. Оттогава взех да се мъкна с грейки, елеци, широки блузи. Не знам дали е времето да нося изобщо нещо. Всичките ми съученички носят, дори и тези, които са плоски. Само аз се чудя и ме срам да го нося. По физическо ме наболяват, но се старая да се движа по-малко. Една приятелка едвам запълваше бюстиетата и се беше навлякла в един стар сутиен на майка и'. Постоянно ме караше да и' затягам презрамките или ходеше сама да си ги оправя. Беше и' твърде голям. Когато отиде при майка си и жената разбра за какво иде реч. Прибра го и кой знае кога ще го извади. Когато някой сложи подобно неща, има една съученичка, която постоянно го бъзика. Преди няколко дни се пробвах и хич не ми отиваше . Надуваха се допълнитително на онези места и те изпъкваха още повече.
Приличах на някое дете, което се прави на голяма работа. На всичките ми приятелки им стои добре, дори и на тези с детски физиономии. Някак си аз не мога да се възприема. Срам ме е от баща ми също. Може би ще трябва да изчакам, докато майка ми сметне, че е наложително.